Премини към основното съдържание
Abstract

В доклада се разглежда какво развитие претърпява доверието на гражданите в институциите — включително националните правителства, ЕС, науката и медиите — по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. и 2021 г. Анализира се ролята на медиите, по-специално връзката между използването на социалните медии и доверието, и въздействието на невярната информация (неточна или подвеждаща информация) и дезинформацията (преднамерено заблуждаваща информация) по време на кризата. Въз основа на обширен преглед на документални източници в доклада се описват последиците от политическите мерки във връзка с COVID-19, с акцент върху доверието на гражданите в техните национални институции и в ЕС. Очертава се динамиката на доверието и недоволството в контекста на пандемията, включително влиянието на въвеждането на ваксинацията.

Key findings

По време на пандемията повишаването на равнището на доверие, по-специално по отношение на националните институции, имаше като резултат по-високата степен на удовлетвореност от ответните мерки на държавната политика във връзка с COVID-19, което доказва решаващата роля на доверието за ефективното управление на кризи. Разбирането на важността на високото обществено доверие и на неговото въздействие е от решаващо значение за преодоляването на бъдещи кризи.

Опасенията на гражданите за икономическото положение са решаващ фактор за изграждането на общество с висока степен на доверие. Справедливото и приобщаващо възстановяване от пандемията с равен достъп до образование и обучение, заетост, жилища на достъпни цени и социална сигурност, особено в контекста на рамката за справедлив преход, при която нито един човек или регион не е оставен да се справя сам, са от съществено значение за тези усилия.

В констатациите в доклада се потвърждава, че когато хората имат високо доверие, е най-вероятно те да се включат в кампании за имунизация, като се подчертава, че за предприемането на ефективни ответни мерки при здравна криза обществата се нуждаят от високо доверие сред населението. Доверието в институциите играе важна роля в тази връзка.

По време на пандемията от COVID-19 при лицата с ниско равнище на доверие в институции като правителства, научни и медицински организации, се наблюдаваха ниски темпове на ваксинация. Като се има предвид, че доверието в здравната система и фармацевтичната промишленост е особено важно в този контекст, от решаващо значение е авторите на политики да се ангажират с ясна и непрекъсната комуникация относно ваксините и страничните им ефекти.

Констатациите разкриват, че респондентите, които предпочитат социалните медии като основен източник на новини, обикновено имат по-ниско доверие в институциите и по-слаба удовлетвореност от мерките на своите правителства за ограничаване на COVID-19 в сравнение с тези, които предпочитат традиционните медии. Ето защо противодействието срещу неточна или подвеждаща информация, както и опровергаването на преднамерено заблуждаваща информация в платформите на социалните медии трябва да бъдат приоритет както за ЕС, така и за държавите членки.

The report contains the following lists of tables and figures

List of tables

  • Table 1: Definitions of digitisation technologies
  • Table 2: Overview of the digitisation case studies
  • Table 3: Most relevant sectors for technology uptake and use cases
  • Table 4: Drivers of and barriers to the adoption of digitisation technologies
  • Table 5: Overview of approaches to digitisation across the establishments investigated
  • Table 6: Areas of work organisation most impacted by the use of digitisation technologies
  • Table 7: Elements of job quality impacted by the use of digitisation technologies
  • Table 8: Specific impacts of digitisation technologies on skills and discretion

List of figures

  • Figure 1: Analytical model for digital technologies
  • Figure 2: Adoption by enterprises of IoT and 3D printing by size and sector, EU27, 2020 (%)
  • Figure 3: Advanced technology use by enterprises (with at least 10 employees) by country, EU27, 2020 (%)
  • Figure 4: Distribution of IoT clusters in Europe, 2019
  • Figure 5: Key elements for successful technology implementation
Number of pages
74
Reference nº
EF22001
ISBN
978-92-897-2291-9
Catalogue nº
TJ-03-22-045-EN-N
DOI
10.2806/707872
Permalink

Cite this publication

Disclaimer

When freely submitting your request, you are consenting Eurofound in handling your personal data to reply to you. Your request will be handled in accordance with the provisions of Regulation (EU) 2018/1725 of the European Parliament and of the Council of 23 October 2018 on the protection of natural persons with regard to the processing of personal data by the Union institutions, bodies, offices and agencies and on the free movement of such data. More information, please read the Data Protection Notice.