Authors
John Hurley
Dragoș Adăscăliței
Elisa Staffa
Abstract

Европейските пазари на труда се възстановиха значително от COVID-19. Към края на 2021 г., малко повече от 18 месеца след началото на пандемията, равнищата на заетост в ЕС достигнаха почти тези отпреди кризата. В настоящия доклад се обобщава развитието на пазара на труда през 2020 г. и 2021 г., въз основа на тримесечни данни от Проучването на работната сила в ЕС. Това се прави и от структурна гледна точка, с акцент върху данните на секторно равнище и върху равнището на заетост, както и върху ключови демографски променливи: пол и възраст. Дори ако равнищата на заетост в държавите — членки на ЕС, се върнат към тези отпреди кризата, естеството на заетостта ще се е променило значително. COVID-19 ускори някои предишни тенденции — професионално усъвършенстване с повишена заетост в по-висококачествени и по-високоплатени работни места и навлизане на дистанционната работа — по начини, които вероятно ще променят структурата на заетостта в ЕС в дълъг срок.

Възстановяване от COVID-19: Променящата се структура на заетостта в ЕС

български (451.85 KB - PDF)

Key findings

Причиненото от COVID-19 сътресение на пазарите на труда през 2020 г. беше кратко и рязко, но възстановяването протече бързо и бе подпомогнато от приложените политики и значителните мерки за подкрепа на национално равнище и на равнище ЕС. Като цяло равнището на заетост в ЕС се възстанови до това отпреди кризата в рамките на две години в сравнение с почти осем години след световната финансова криза.

Възстановяването след кризата с COVID-19 беше много неравномерно в различните сектори. В хотелиерството и ресторантьорството, търговията на едро и дребно и транспорта се наблюдава кумулативна загуба от 1,4 милиона работници между 2019 г. и 2021 г., в сектора на информацията и комуникациите са добавени 1 милиона работни места през същия период.

Въпреки че пандемията ускори някои вече съществуващи структурни тенденции, като например цифровизацията, тя също така остави трайни белези върху заетостта в секторите на личните услуги, които бяха силно засегнати от ограниченията за социално дистанциране. Все по-често, за първи път от едно поколение, недостигът на работна ръка, а не безработицата — предлагането на работна ръка, а не търсенето — се очертава като по-голяма загриженост за авторите на политики.

Въпреки че загубата на работни места по време на пандемията беше съсредоточена върху нископлатени работни места, възстановяването на равнищата на заетост през 2021 г. се дължеше на растежа на добре платените работни места и професии. През периода 2019—2021 г. увеличението на добре платената заетост е по-голямо сред жените, отколкото сред мъжете в ЕС-27, като в същото време загубата на работни места е най-осезаема при жените, заемащи нископлатени работни места.

Нарастването на дистанционната работа вероятно ще се запази като последица от кризата с COVID-19, като дистанционната работа продължи да нараства през 2021 г. в почти всички държави — членки на ЕС, дори след драматичното увеличение, регистрирано в началото на пандемията. Кризата също така благоприятства растежа на заетостта в секторите и професиите, в които дистанционната работа е по-осъществима: между 2019 г. и 2021 г. специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са най-бързо разрастващата се професия и професията с най-висок дял на дистанционна работа през 2021 г.

Executive summary

Recovery from COVID-19: The changing structure of employment in the EU

Author(s):
Eurofound

Recovery from COVID-19: The changing structure of employment in the EU

English (65.89 KB - PDF)

The report contains the following lists of tables and figures

List of tables

  • Table 1: Job vacancy rates, by sector, EU27, 2021 (%)
  • Table 2: Year-on-year changes in employment levels and actual weekly hours worked, 2019–2021, EU27
  • Table 3: Year-on-year changes in employment levels and weekly hours worked, by gender and age, 2020–2021, EU27
  • Table 4: Year-on-year changes in employment levels and weekly hours worked for the 15–24 age group, by gender, Q4 2020–Q4 2021, EU27
  • Table 5: Year-on-year changes in employment by gender and sector, Q4 2019–Q4 2021, EU27 (%)
  • Table 6: Year-on-year changes in average number of actual weekly working hours, by age, gender and sector, Q4 2020–Q4 2021, EU27 (hours)
  • Table 7: Main broad occupational trends in employment and hours year on year, Q4 2019–Q4 2020, EU27
  • Table 8: Top three jobs with biggest employment gains and losses, Q4 2019–Q4 2021, EU27

List of figures

  • Figure 1: Actual and trend estimates of employment levels among workers aged 15 and older, 2019–2020, EU27 (millions)
  • Figure 2: People employed but not working, EU27 (percentage point difference from pre-COVID-19 baseline – same quarter in 2019)
  • Figure 3: People employed but not working, by sector, Q4 2019–Q4 2021, showing peak incidence in Q2 2020, EU27 (%)
  • Figure 4: Year-on-year changes in unemployment levels, by age, 2020–2021, EU27 (percentage points)
  • Figure 5: Labour market slack, 2019–2020, EU27 (% of the extended labour force)
  • Figure 6: Labour market slack, by country, Q4 2021, EU27 (percentage of the extended labour force)
  • Figure 7: The components of labour market slack, by age and gender, Q4 2021 (percentage of the extended labour force)
  • Figure 8: Transitions in labour market status, EU27, Q3 2021–Q4 2021 (million people)
  • Figure 9: Net flows between employment and inactivity, by country and gender, Q3 2021–Q4 2021, EU27 (thousands)
  • Figure 10: Employment shifts by job–wage quintile comparing the financial crisis (2008–2010) and the pandemic (Q4 2019–Q4 2021), EU27 (millions)
  • Figure 11: Employment shifts by job–wage quintile, Q4 2019–Q4 2021, EU27 (millions)
  • Figure 12: Employment shifts by job–wage quintile, by gender, Q4 2019–Q4 2021, EU27 (millions)
  • Figure 13: Employment shifts, by job–wage quintile and broad sector, Q2 2019–Q4 2020, EU27 (millions)
  • Figure 14: Employees working from home, by country, 2019–2021, EU27 (%)
  • Figure 15: Employees working from home, by occupation, 2019–2021, EU27 (%)
  • Figure 16: Change in employment, by occupation and teleworking incidence, Q4 2019–Q4 2021, EU27 (%)
  • Figure 17: Employees working from home, by sector, 2019–2021, EU27 (%)
  • Figure 18: Employees working from home, by gender, EU27
  • Figure 19: Employees working from home, by gender and country, 2021, EU27 (%)
  • Figure 20: Employees in teleworkable jobs, by gender and country, 2020, EU27 (%)
  • Figure 21: Employees working from home, by age, 2016–2021, EU27 (%)
Number of pages
46
Reference nº
EF22022
ISBN
978-92-897-2286-5
Catalogue nº
TJ-09-22-521-EN-N
DOI
10.2806/321685
Permalink
eurofound.link/ef22022

Cite this publication

Eurofound (2022), Recovery from COVID-19: The changing structure of employment in the EU, Publications Office of the European Union, Luxembourg.

Related publications

Publication series
ef20059-card.jpg

COVID-19

Eurofound’s work on COVID-19 examines the far-reaching socioeconomic implications of the pandemic across Europe as they continue to impact living and working conditions. A key element of the research is the e-survey, launched in April 2020, with five rounds completed at different stages during 2020

11 May 2022
Publication Series

Disclaimer

When freely submitting your request, you are consenting Eurofound in handling your personal data to reply to you. Your request will be handled in accordance with the provisions of Regulation (EU) 2018/1725 of the European Parliament and of the Council of 23 October 2018 on the protection of natural persons with regard to the processing of personal data by the Union institutions, bodies, offices and agencies and on the free movement of such data. More information, please read the Data Protection Notice.