Премини към основното съдържание
Abstract

Технологиите за автоматизация и цифровизация, включително изкуственият интелект, се развиват бързо и стават все по-мощни и широко разпространени. Тепърва предстои да се види пълният спектър на тяхното въздействие на работното място. Важно е обаче не само да се проучат етичните последици от цифровите технологии и въздействието им върху условията на труд в процеса на внедряването им, но и да се предвидят всички нежелани последствия, които пораждат нови етични предизвикателства. С използването на различни изследователски методи и надграждане върху предишни изследвания на цифровите работни места, в настоящия доклад се разглеждат многобройните последици от цифровите технологии на работното място, като се обръща внимание на най-застрашените основни права и етични принципи и на областите на условията на труд, които е най-вероятно да бъдат засегнати.

Key findings

o    Въпреки нарастващата осведоменост на заинтересованите страни относно етичните последствия от цифровите технологии за труда и заетостта, повечето от политическите инициативи в областта на етиката и цифровизацията остават широкообхватни и не разглеждат в достатъчна степен измерението на работното място. Необходимо е да се обърне по-голямо внимание на разрушителното въздействие на цифровите технологии върху труда — както в етично, така и в правно отношение.
o    Въпреки че въпросите, свързани с цифровизацията — и по-специално, с етиката на данните, алгоритмичното управление, наблюдението на работниците и управлението на изкуствения интелект в по-общ план, — не са систематично обхванати от колективното договаряне, съществуват някои иновативни колективни споразумения на секторно и фирмено равнище. Тези развития показват добавената стойност на социалния диалог при по въпросите на цифровизацията на труда.
o    Новите констатации сочат обща липса на политики, които да ръководят етичното внедряване и използване на технологиите на работното място. За да се гарантира полезното за човека проектиране, разработване и използване на технологиите, а не за социален контрол или единствено с цел печалба, от решаващо значение ще бъде етичните съображения да бъдат включени в целия жизнен цикъл на технологиите.
o    Най-често срещаните етични опасения, изразени от интервюираните работници, са свързани със страха от бъдеща загуба на работа и загрижеността за възприеманата намалена стойност на труда и потенциалната загуба на придобити умения. Тази тревожност, която може да бъде вредна за благосъстоянието на работниците, ако не бъде контролирана, може да бъде облекчена чрез подходящо обучение в подкрепа на новите работни роли и подход на участие в технологичните промени.
o    Констатациите разкриват, че доверието в технологиите е сериозен проблем както за заинтересованите страни в областта на политиката, така и за фирмите. Включването в националните стратегии за цифровизация и изкуствен интелект на политически инициативи, насочени към етична цифровизация на работното място, може да изгради това необходимо доверие. Такива инициативи може да включват кампании за повишаване на осведомеността относно ползите от етичното проектиране и използване на технологиите, усилия за включване на етиката в програмите за образование и обучение или практически насоки за фирмите за прилагане на етичен и ориентиран към човека подход към проектирането и използването на технологиите.
 

The report contains the following lists of tables and figures.

List of tables

  • Table 1: Definitions of vectors of change and examples of associated technologies
  • Table 2: Number of stakeholder interviews, by country and type
  • Table 3: Overview of exploratory case studies
  • Table 4: Fundamental rights most at risk when using AI, advanced robotics and IoT in the workplace
  • Table 5: Ethical principles relevant to the use of AI and proposed statements (on which expert consensus was reached)
  • Table 6: Ethical principles relevant to the design and use of machine learning applications and proposed statements (on which expert consensus was reached)
  • Table 7: Ethical principles relevant to the use of IoT and proposed statements (on which expert consensus was reached)
  • Table 8: Areas of concern reported by policy stakeholders consulted in the selected EU Member States
  • Table 9: Examples of national legislation on employee representatives’ rights to information and consultation in relation to the impact of digitalisation
  • Table 10: Share of employees reporting concerns with regard to the future of their workplace in the seven surveyed EU Member States (%)
  • Table 11: Share of employees with concerns about specific workplace dangers of AI (%)

List of figures

  • Figure 1: Conceptualisation of the ethical implications of automation and digitisation technologies in the workplace
  • Figure 2: Share of enterprises using at least one AI technology in the EU, by establishment size (%)
  • Figure 3: Share of enterprises using at least one AI technology in the EU, by sector of activity and purpose (%)
  • Figure 4: Share of enterprises using at least one AI technology in the EU, by size of enterprise and purpose (%)
  • Figure 5: Share of industry employment exposed to automation by AI in the euro area (%)
Number of pages
68
Reference nº
EF22018
ISBN
978-92-897-2347-3
Catalogue nº
TJ-07-23-333-EN-N
DOI
10.2806/235924
Permalink

To be notified of this publication and other publications in this area please visit the subscription management centre to update your contact details and subscription preferences.

Cite this publication

Disclaimer

When freely submitting your request, you are consenting Eurofound in handling your personal data to reply to you. Your request will be handled in accordance with the provisions of Regulation (EU) 2018/1725 of the European Parliament and of the Council of 23 October 2018 on the protection of natural persons with regard to the processing of personal data by the Union institutions, bodies, offices and agencies and on the free movement of such data. More information, please read the Data Protection Notice.