Мерки за справяне с недостига на работна ръка: Поуки за бъдещата политика

Недостигът на работна ръка в ЕС ограничава производството и предоставянето на услуги в редица сектори, а надпреварата за привличане на таланти е особено остра в Австрия, Белгия, Чехия, Германия и Нидерландия. Тъй като причините за този недостиг варират в различните сектори, професии и райони, към тях трябва да се прилагат различни по своето действие мерки за преодоляването им — развиване на уменията, повишаване на привлекателността на определени сектори и професии, активиране на недостатъчно използваната работна ръка и по-доброто съответствие между търсенето и предлагането. Констатациите потвърждават, че преодоляването на недостига на работна ръка не се ограничава само с уменията.

Недостигът на работна ръка е особено разпространен в сектори с трудни условия на труд, например здравеопазването и дългосрочните грижи. Ниските равнища на инвестиции, съчетани с въздействието на пандемията и сегрегираният по пола пазар на труда, допринасят за недостига на здравни работници и работници за дългосрочни грижи в сектор, в който през следващите години застаряващото население и работна сила в ЕС също ще изострят допълнително този недостиг.

Голяма част от мерките за справяне с недостига в секторите на здравеопазването и дългосрочните грижи е насочена към заплащането и условията на труд. Въпреки че инициативите за справяне с проблема с ниските заплати в някои централно- и източноевропейски държави спомогнаха за намаляване на броя на хората, които възнамеряват да работят в чужбина, съсредоточаването само върху заплащането често е недостатъчно без други фактори, свързани с качеството на живот, които правят труда по-привлекателен, например образователна инфраструктура, по-голяма автономност по отношение на работното време, достъп до обучение и професионално развитие и по-съдържателна работа.

Мерките за използване на съществуващата работна сила са особено важни в областта на ИКТ и в контекста на зеления и цифровия преход, при които липсата на компетентност е най-сериозната причина за недостиг. С бързото развитие на технологиите и нарастващата необходимост от определяне на бъдещите нужди от умения в една екологосъобразна икономика, съвместните усилия между правителствата, социалните партньори и доставчиците на обучение ще бъдат от решаващо значение за установяване на съществуващите нужди от умения и за прогнозиране на бъдещите нужди от умения. Европейската година на уменията за 2023 г. ще предостави важни възможности за насърчаване на ефективни и приобщаващи инвестиции в обучението в цяла Европа.

Мерките, насочени към недостатъчно използваните групи на пазара на труда, трябва да предоставят цялостна подкрепа, целяща преодоляването на факторите, които възпрепятстват включването в пазара на труда, например здравословни проблеми и липса на достъп до финансово достъпни грижи, както и нуждите от обучение и професионален опит. Затова социалните партньори и другите съответни органи трябва да си сътрудничат в контекста на по-широки мерки, например политики за равновесие между професионалния и личния живот, данъчни стимули и стимули за обезщетения.