Договорът от Лисабон определи териториалното сближаване като трето измерение на европейското сближаване. Въпреки високия приоритет, който се дава в политиката на постигане на географски балансирано икономическо развитие, все още съществуват различия в условията на живот между селските и градските райони. В някои случаи тези разлики се увеличават. Този доклад документира различията между селските и градските райони по отношение на социалните, политическите, културните и икономическите резултати. Тези различия могат да представляват сериозна заплаха за социалното сближаване в Европа. На практика в настоящия доклад се установява, че жителите на селските райони по-често се считат за пренебрегнати от управляващите и имат по-ниско ниво на доверие в правителствата и институциите в сравнение с жителите на градовете. Освен това предоставянето на обществени услуги в селските райони е по-лошо, отколкото в градските райони, като в него непрекъснато се появяват пропуски. За да се гарантира добро бъдеще във всички области, трябва да се намерят новаторски решения за борба с икономическия упадък. В настоящия доклад са изложени творчески решения, които се прилагат във всички държави членки за предоставяне на услуги в отдалечени райони.
Key findings
• Целта за осигуряване на балансирано географско развитие в европейските региони е залегнала в Договора от Лисабон. Въпреки тази ангажираност обаче, все още съществуват значителни разлики в доходите и условията на живот между селските и градските райони в Европа, като равнищата на заетост и на човешки капитал средно са по-високи в градските райони и разликата в средните доходи се е увеличила с почти 20 % през последното десетилетие.
• Жителите на селските райони имат предимство по отношение на жилищните разходи и условия: само 6 % от домакинствата са обременени с прекомерни жилищни разходи в сравнение с 9 % от градските домакинства. Жителите на селските райони по-често притежават собствени жилища и живеят в по-големи къщи, а са по-малко изложени на проблемите със замърсяването и престъпността. Естествената среда, в която те живеят, също предоставя възможности за постигане на неутралност по отношение на климата.
• Важно е да има достъп до качествени обществени услуги във всички области, за да се изгради доверие сред гражданите, които чувстват, че техните общности са изоставени, тъй като констатациите показват, че неравните възможности и липсата на признание могат да увеличат недоволството, подкопавайки социалната толерантност и доверието. Тази обща липса на доверие сред жителите на селските райони е особено обезпокоителна и изисква политиците да обърнат по-голямо внимание на селските райони и на икономическите инвестиции в тях.
• Жените в селските райони са изправени пред допълнителни предизвикателства, включително по-голяма разлика в заетостта между половете и по-консервативни нагласи. Ето защо политиките ще трябва да се съсредоточат върху насърчаването на жените в селските райони да навлязат и да останат на пазара на труда. Важен елемент от това е осигуряването на качествени детски заведения в селските райони.
• За държавите членки ще бъде от решаващо значение да дадат приоритет на инвестициите в образование и обучение за селските общности, тъй като жителите на селските райони нямат същия достъп до услугите и инфраструктурата, които са на разположение в градските райони, включително училищата и високоскоростния широколентов достъп. Тези различия между селските и градските условия на живот и обществените услуги изглежда оказват отрицателно въздействие върху социалния капитал, като жителите на селските райони са по-склонни да мислят, че тяхната роля и тази на техните общности не са признати от централните правителства.
The report contains the following lists of tables and figures.
List of tables
- Table 1: Indicators used to assess the rural–urban divide in income, poverty and living conditions
- Table 2: Summarising rural–urban gaps in income, poverty and living conditions
- Table 3: Indicators used to assess the rural–urban divide in employment and opportunity
- Table 4: Summarising rural–urban gaps in employment and opportunities, 2012–2021
- Table 5: Individual and community recognition gaps
- Table 6: Variables from the EVS used to measure cultural differences
- Table 7: List of survey questions used to analyse political participation
- Table 8: Political participation indicators, by degree of urbanisation and political participation type, EU27, 2022 (%)
- Table 9: Political participation variables in Eurofound’s Living, working and COVID-19 e-survey
List of figures
- Figure 1: Distribution of population, by degree of urbanisation, EU27, 2020 (%)
- Figure 2: Urban population as a share of the total population, by region, 1960–2021 (%)
- Figure 3: Financial hardship in rural and urban areas throughout the COVID-19 crisis
- Figure 4: Employment situation of rural and urban residents throughout the COVID-19 crisis
- Figure 5: Median income, by Member State and degree of urbanisation, 2021 (€)
- Figure 6: Convergence trends in median income rate, by degree of urbanisation, 2012–2021 (€)
- Figure 7: AROPE rate, by Member State and degree of urbanisation, 2021 (%)
- Figure 8: Convergence trends in AROPE rate, by degree of urbanisation, 2012–2021 (%)
- Figure 9: Capacity to meet living costs (a) and ownership of assets and appliances (b) as proxies of the rural–urban gap in living standards
- Figure 10: Housing cost overburden rate, by Member State and degree of urbanisation, 2021 (%)
- Figure 11: Convergence trends in housing cost overburden rate, 2012–2021 (%)
- Figure 12: Aggregate home and neighbourhood characteristics (a) and structural quality (b) as proxies of the rural–urban gap in housing conditions
- Figure 13: Employment rate among 20- to 64-year-olds, by Member State and degree of urbanisation, 2021 (%)
- Figure 14: Convergence in employment rate, by degree of urbanisation, 2012–2021 (%)
- Figure 15: NEET rate, by Member State and degree of urbanisation, 2021 (%)
- Figure 16: Convergence in NEET rate, by degree of urbanisation, 2012–2021 (%)
- Figure 17: Tertiary educational attainment, by Member State and degree of urbanisation, 2021 (%)
- Figure 18: Convergence in tertiary educational attainment, by degree of urbanisation, 2012–2021 (%)
- Figure 19: Population with at least basic digital skills, by Member State and degree of urbanisation, 2021 (%)
- Figure 20: Individual recognition gap, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 21: Community recognition gap, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 22: Individual and community recognition gaps
- Figure 23: Gender equality index, by Member State and degree of urbanisation, 2017
- Figure 24: Liberal morality index, by Member State and degree of urbanisation, 2017
- Figure 25: Immigrant acceptance index, by Member State and degree of urbanisation, 2017
- Figure 26: Estimate of urbanisation level as a predictor of views of gender equality, liberal morality, immigrant acceptance and social tolerance, 2008 and 2017
- Figure 27: Share of respondents who voted in their last national election, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 28: Share of respondents who have attended a meeting of a trade union, political party or political group, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 29: Share of respondents who have contacted a politician or a public official, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 30: Share of respondents who have attended a protest or demonstration, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 31: Share of respondents who have signed a petition, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 32: Share of respondents who have commented on an issue online, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 33: Share of respondents who have boycotted a product or service of a company, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 34: Logistic regression results for formal and informal political participation, by degree of urbanisation
- Figure 35: Trust in government, trust in the EU, and satisfaction with democracy, by degree of urbanisation, EU27
- Figure 36: Trust in government, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 37: Trust in the EU, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 38: Satisfaction with democracy, by Member State and degree of urbanisation (%)
- Figure 39: Logistic regression results for trust in institutions and satisfaction with democracy, by degree of urbanisation, 2022
- Figure 40: Likelihood of perceiving services as poor quality, by degree of urbanisation
- Number of pages
-
92
- Reference nº
-
EF22027
- ISBN
-
978-92-897-2350-3
- Catalogue nº
-
TJ-04-23-916-EN-N
- DOI
-
10.2806/647715
- Permalink