Да бъдеш възрастен: Животът на младите хора след пандемията

Към края на пандемията от COVID-19 много млади хора в Европа установиха, че са били принудени да променят поне част от плановете си за бъдещето — за своя образователен и професионален път, за жилищното си положение и за създаването на свои семейства. Пазарът на труда в Европа продължава да бъде стабилен, а благоприятните икономически условия са допринесли за по-високо равнище на заетост сред младите хора, отколкото наблюдаваното по всяко време през предходните 15 години. Въпреки това натискът върху плановете на младите хора се е увеличил, когато става въпрос за жилищното настаняване и разходите за издръжка, като продължават да съществуват опасения относно психичното им благосъстояние. В настоящия доклад се прави задълбочен преглед на живота на младите хора след пандемията, като се поставя акцент върху плановете за бъдещето и обстоятелствата, които могат или да попречат на изпълнението им, или да му помогнат.

Контекст на политиката

По време на пандемията акцентът на политиката беше да се помогне на предприятията да оцелеят, но институциите на ЕС побързаха да разширят подкрепата за младежката заетост, като въведоха засилената гаранция за младежта, с която възрастовата граница за лицата, към които е насочена схемата, беше повишена от 25 на 29 години. В настоящия доклад се очертава постигнатият напредък и предизвикателствата при прилагането на схемата, като се изтъква значението на продължаващата подкрепа за засилената гаранция за младежта. Това е особено необходимо, тъй като мерките за заетост, насочени към младежта, бяха в известна степен по-слабо представени сред подпомогнатите мерки по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Основни констатации

• Равнището на младежката заетост в ЕС е по-високо, отколкото във всеки един момент от 2007 г. насам, а процентът на младите хора, незаети с работа, учене или обучение (NEET), е по-нисък от всякога. В допълнение делът на обезкуражените работници сред младите хора, незаети с работа, учене или обучение, е на най-ниското си регистрирано равнище.
   
• Налице са признаци на подобряване на качеството на работните места за младите хора, с по-малко принудителни временни договори, засилено усещане за сигурност на работното място и по-добро равновесие между професионалния и личния живот, отколкото през годините на пандемията.
   
• Младите хора обаче са по-малко удовлетворени от работата си, отколкото по-възрастните групи лица, и биха желали повече самостоятелност на работното място. Почти половината от младите хора искат да сменят работата си в рамките на една година, а процентите са по-високи за тези, които никога не могат да работят от дома си, и за тези с несигурни договори.
   
• Повечето млади хора търсят възможности за обучение или продължаване на образованието. Стажът е често срещан в ЕС. Въпреки това е установено, че неравенствата — например различията между половете — оказват въздействие върху качеството на стажовете.
   
• Затрудненията с жилищното настаняване са сред основните пречки пред това младите хора да станат самостоятелни. По-малко вероятно е младите хора, които са в по-неблагоприятно финансово положение, да могат да се изнесат от дома на родителите си, а това води до финансово бреме за домакинството. В резултат на това за младите хора, които живеят с родителите си, е най-вероятно да имат затруднения да свържат двата края.
   
• Когато става въпрос за жилищно настаняване, особено често срещани са несъответствия между стремежите на младите хора и техните конкретни планове. Все по-често младите хора искат да си купят жилище, но се оказват принудени да плащат наем.  Освен това в доклада се установява, че неосъществените стремежи за напускане на дома на родителите са свързани с по-голяма вероятност да се почувства човек изключен от обществото.
   
• Младите хора съобщават за необичайно ниски нива на психично благосъстояние по време на пандемията. Към 2023 г. психичното благосъстояние на младите хора се е подобрило. Въпреки това подобрението е по-слабо, отколкото сред хората на възраст над 30 години. Освен това проучването установява, че когато става въпрос за намиране на работа, несъответствието между стремежите и конкретните планове е свързано с по-висок риск от депресия сред младите хора.
   
• Сред младите респонденти в ЕС 40 % биха се преместили в чужбина през следващите три години, ако можеха, а почти една четвърт от тях имат планове да го направят. Въпреки това в отделните държави членки се наблюдават съществени различия.
   
• Много млади хора планират скоро да създадат свое семейство: повече от половината от хората на възраст под 35 години биха искали да се преместят с партньор в рамките на три години, около една трета биха искали да сключат брак, а подобен процент биха желали да имат деца. По-високите доходи и съвместният живот с родителите се свързват с по-голяма вероятност да се планира скоро да имат деца. И обратното, младите хора от ЛГБТК+ и тези, които са изложени на риск от депресия, са по-склонни да преживеят разминаване между желанието и планирането на деца.
   
• Относно напредъка по засилената гаранция за младежта, натискът върху активните политики на пазара на труда е по-нисък, тъй като равнището на заетост сред младите хора е толкова високо, че води до преобладаващо усещане за забавяне. Въпреки това в много южноевропейски страни все още има високи нива на NEET и регионални различия. Тези страни изразиха загриженост относно способността на схемата да постигне успехи в най-бедните региони.
   
• В много държави за младите майки сега е по-вероятно да бъдат NEET, отколкото за младите мъже, като семейните задължения сега са най-голямата причина да бъдат NEET. Въпреки това политическите мерки на ЕС, насочени конкретно към младите майки или младите жени като цяло, са ограничени.

Насоки за политиката

• Продължаващата подкрепа за прилагането на засилената гаранция за младежта е от съществено значение, особено като се има предвид, че в политиките, свързани с младежта, непропорционално се набляга на формалното образование, а не на интеграцията на пазара на труда.
   
• Може да е необходимо да се постави по-силен акцент върху свързаното с пола измерение на дела на NEET, тъй като в редица държави младите майки понастоящем са групата, която е най-вероятно да бъде NEET.
   
• Предишните усилия за прилагане на гаранцията за младежта имаха за цел да се разширят възможностите на всяка държава да достигне до младите хора и да се подобри рамката за намиране на подходящи услуги, като същевременно се създадат нови услуги, когато това е необходимо. Настоящите усилия имат за цел също така да се проследи привеждането на услугите в съответствие с нуждите на младите хора, като се прилага по-силен подход, основан на участието. Националните и регионалните стратегии следва да се съсредоточат върху неангажираните и уязвимите млади хора, особено в условията на по-ниска урбанизация и бедност в кварталите, както и върху предоставянето на необходимите ресурси и информация на институциите и техните партньори. В доклада са предоставени примери за добри практики от различни страни, включително Белгия, България, Финландия и Испания.
   
• Правото на достоен труд трябва да бъде основен приоритет на политиката за заетост на младите хора. Пазарът на труда все още е неустойчив и несправедлив за младото поколение, като се имат предвид разходите за издръжка и жилище. Въпреки че има свободни работни места, много от тях са непривлекателни, нископлатени и не могат да обезпечат на младите хора достоен живот.
   
• Макар че засилената гаранция за младежта се възприема предимно като икономическа политика/политика на заетостта, успехът ѝ е тясно обвързан с политиките в областта на семейството, жилищното настаняване и грижите за децата, с мерките за борба с дискриминацията по полов признак и междусекторната дискриминация, както и със полезните взаимодействия със стратегията на Европейската комисия за психичното здраве до 2023 г.