Минимални работни заплати през 2024 г.: Годишен преглед

Минималните работни заплати предпазват работниците от необосновано ниски заплати и гарантират равни условия за предприятията. Всички държави — членки на ЕС и Норвегия са въвели минимални работни заплати, макар и под различни форми. От 27-те държави членки 22 имат законоустановена минимална работна заплата, като една (или понякога повече от една) ставка определя долна граница на основната работна заплата. Освен това колективните трудови договори се използват за допълнително регулиране на заплащането и обикновено определят ставки над националната минимална работна заплата. В останалите пет държави членки и Норвегия минималните работни заплати са установени в колективни трудови договори на секторно равнище, които включват голям брой работници в тези държави. Във версията на настоящия годишен преглед за 2024 г. се предоставя актуална информация за развитието на минималната работна заплата, подробно се описва как са определени ставките и кои критерии са използвани при тяхното коригиране, и се картографира влиянието на политиката на равнище ЕС върху определянето на минималната работна заплата.

Контекст на политиката

Националните правителства и — в зависимост от националните традиции и практики — социалните партньори продължават да бъдат основните действащи лица, натоварени с регулирането на заплатите и обезщетенията. Директивата на ЕС за минималната работна заплата, приета през октомври 2022 г., има за цел да подобри стандартите на живот с оглед на постигане на възходящо сближаване и намаляване на бедността сред работещите, неравенствата в заплащането и разликата в заплащането на жените и мъжете. Тя има за цел да установи рамка за определяне на задоволителни равнища на минималните работни заплати и за осигуряване на достъп на работниците до защита на минималната работна заплата, в рамките на която националните участници запазват прерогативите си при избора на условията за определяне и прилагане на възнагражденията, както и при определянето на равнищата на минималните работни заплати. Държавите членки трябва да транспонират директивата в националното законодателство до ноември 2024 г., а към момента на изготвяне на настоящия документ необходимите законодателни промени и други действия са оценени и подготвени в много държави.

Основни констатации

• Националните ставки на минималната работна заплата за 2024 г. бяха значително увеличени и — в зависимост от мярката, използвана за изчисляване на инфлацията — това доведе до увеличение на минималните заплати в реално изражение в повечето държави. По този начин загубите на покупателна способност, които работниците с минимална работна заплата претърпяха между 2021 г. и 2023 г. в много държави, бяха компенсирани, тъй като минималните работни заплати в реално изражение се увеличиха в почти всички държави между 2020 г. и 2024 г.
   
• В държавите без законоустановена минимална работна заплата са отбелязани по-малко случаи на реално увеличение в последните кръгове на договаряне (според извадка с данни за нископлатени работни места), а не всички загуби на покупателна способност, които са настъпили от началото на пандемията от COVID-19, са компенсирани.
   
• Сред общия брой на лицата, получаващи минимална работна заплата, 23 % съобщават за финансови затруднения през 2022 г. средно във всички държави — членки на ЕС, което е с 10 процентни пункта по-високо за останалите заети лица. Освен това 10 % от работниците с минимална работна заплата в ЕС съобщават за трудности при поддържането на домовете си достатъчно топли (в сравнение с 6 % от останалите). Различията между отделните държави са поразителни, като работниците с минимална работна заплата в Гърция заемат челно място в списъка по отношение на трудностите да покрият текущите си разходи — 80 %.
   
• Лицата, получаващи минимална работна заплата, са относително разпределени в рамките на цялото разпределение на разполагаемия доход на домакинствата: около две трети от работниците на минимална работна заплата живеят в домакинства, принадлежащи към средната до долната част на разпределението на доходите, но те са по-слабо представени сред най-бедните домакинства в децила с най-ниски доходи.
   
• Възможно е да се направи опит за улавяне на адекватността на минималните работни заплати, като се разгледа финансовото свиване, усетено от лицата с минимална работна заплата, живеещи в едночленни домакинства през 2022 г. Тези лица на минимална работна заплата е по-вероятно да се сблъскат с трудности при посрещането на ежедневните си нужди в сравнение с по-добре платените лица в подобно положение в почти всички държави: 28% се сблъскват с такива трудности в сравнение с 14% средно за всички страни. Степента на тези трудности варира значително в отделните държави и изглежда тясно свързана с общите равнища на икономическо развитие (измерено според средните равнища на доходите).
   
• Обвързването на минималните работни заплати с определени проценти от средната или медианната работна заплата, както се посочва в директивата, продължава, като все по-голям брой държави възприемат тази практика.
   
• Използването на такива референтни стойности със сигурност е изиграло роля за големите увеличения, наблюдавани през 2024 г. Но докато такива процеси на структурно усъвършенстване понастоящем се прилагат в няколко държави, през 2023 г. при определянето на ставките за 2024 г. беше обърнато по-малко внимание на други критерии. По-специално не са широко разпространени съображенията за това дали ставките са адекватни в абсолютно изражение, за да се осигури достоен стандарт на живот.
   
• Темповете на инфлация са най-често считаният критерий за определяне на националните минимални ставки на заплатите за 2024 г.; използвани са в 14 държави, следвани от широк набор от национално специфични критерии в 10 държави, докато 8 държави членки с законоустановена минимална работна заплата въведоха някаква форма на целеви стойности за ставките по отношение на заплатите. По-рядко се разглеждат някои други форми на критерии, свързани с равнището на заплатите или развитието: промените на брутния вътрешен продукт и безработицата (по 6 държави във всеки случай), равнищата и/или развитията на производителност на труда (5 държави) и заетостта (4 държави).

Насоки за политиката

• Макар че все повече държави членки предприемат мерки за подобряване на минималните заплати спрямо средните или медианните заплати, като по този начин увеличават измерението на „справедливостта“, важно е да се обмисли и анализира допълнително дали тези мерки осигуряват „достоен стандарт на живот“ като допълнително измерение при оценката на адекватността.
   
• Техническите аспекти на завишаването на минималните работни заплати до определен процент от средната или медианната работна заплата са относително прости, което ги превръща в една прагматична първа стъпка за повишаване на минималните работни заплати и подобряване на справедливостта. По-сложно е да се анализира и гарантира тяхната адекватност като се вземат предвид и разходите за живот в абсолютни стойности в дадена държава членка, например въз основа на обичайната потребителска кошница за нископлатени работници, както и дългосрочното развитие на производителността на труда. Националните органи, определящи заплатите, включително правителствата, социалните партньори и експертните комитети, са свободни да обсъждат най-подходящия подход според условията в тяхната държава по отношение на това какво може да се счита за адекватно и дали то все още не е постигнато.