Младежите в държавите от Западните Балкани

В настоящия доклад се разглежда заетостта и социалното положение на младежите в държавите от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора — WB6), а също така и заетостта в Турция.
 

Той е с насоченост към младите хора, тъй като те бяха особено тежко засегнати от COVID-19. Това наруши качеството и количеството на образованието и обучението им и много от тях загубиха работата си. Както навсякъде другаде, кризата имаше непропорционално отражение върху благосъстоянието на младежите в WB6 и Турция.
 

Контекст на политиката

На 8 ноември 2023 г. Европейската комисия представи нов план за растеж за WB6. Планът предоставя възможности за стимулиране на социално-икономическото сближаване в региона и предлага значителна допълнителна финансова подкрепа. Той има за цел ускори реализирането на някои от икономическите ползи още в предприсъединителния период, за да се изградят по-силни и по-устойчиви икономики и да се осигурят ежедневни икономически ползи както за предприятията, така и за работниците и потребителите. Планът обхваща широк кръг от теми, които ще спомогнат за подобряване на положението на младежите в WB6.
 

През 2021 г. правителствата на WB6 поеха ангажимент да приемат, изпробват и интегрират гаранция за младежта, за да се справят с дългогодишните предизвикателства, свързани с безработицата сред младите хора и рисковете от социално изключване. Значението на въведените схеми за гаранция за младежта по модела на европейската гаранция за младежта изпъква на фона на обективните данни в тези държави, които показват, че повечето страни, които са приложили мерки в подкрепа на младежката заетост по време на пандемията от COVID-19, вече имат национална стратегия за младежка заетост.
 

Европейският стълб на социалните права от 2017 г. определя 20 принципа, които да насочват държавите членки по пътя „към силна социална Европа — справедлива, приобщаваща и пълна с възможности“. Стълбът се реализира чрез широкообхватен набор от пакети от политики, успоредно с изпълнението на планове за справедлив преход към неутрално по отношение на климата и цифровизирано общество.
 

Основни констатации — Западните Балкани и Турция в статистиката

• В целия регион заетостта е по-ниска сред младежите на възраст между 15 и 24 години, отколкото сред общото население в трудоспособна възраст (15—64 години).
   
• Разликата между заетостта на младежите и на лицата в трудоспособна възраст е по-голяма в WB6, отколкото в Турция и в Европейския съюз (ЕС) като цяло.
   
• Във всичките седем държави младежката заетост е по-ниска сред жените, отколкото сред мъжете. Това е най-силно изразено в Турция.
   
• Въпреки че равнищата на общата безработица са се доближили до средните за ЕС през последните години, тази промяна е по-слабо изразена при младежите на възраст между 15 и 24 години, сред които безработицата остава непосредствен проблем.
   
• Въпреки че държавите отбелязват известен напредък в намаляването на младежката безработица, потенциалните последици от нарастващата неактивност на пазара на труда, както и тенденциите за увеличаване на емиграцията правят трудно измерима степента на постигнатия напредък.
   
• Делът на младежите на възраст между 15 и 24 години, незаети с работа, учене или обучение (NEET), се различава значително в седемте държави и варира от 13 % в Сърбия до 33 % в Косово.
   
• В Косово, Северна Македония и Черна гора този дял е нараснал значително, докато в другите държави е намалял с течение на времето. В Турция подобрението е най-голямо с течение на времето, въпреки че младежите там все още са изправени пред значителни предизвикателства, особено младите жени.
   
• Младите хора в WB6 и Турция са значително по-склонни да започнат временна работа, отколкото работниците на възраст 25—64 години в региона.
   
• В сравнение със средното равнище за ЕС самостоятелната заетост е много по-силно изразена тенденция на пазара на труда в WB6 и Турция.
   

Основни констатации — Западните Балкани в Европейското телефонно проучване на условията на труд на Eurofound от 2021 г.

• WB6 са постигнали напредък в някои аспекти на качеството на работните места. Това се доказва от големия брой млади респонденти в Европейското телефонно проучване на условията на труд (EWCTS) от 2021 г., които посочват, че работните им места са много добре обезпечени с ресурси и не са с изключително трудни за изпълнение изисквания, което често е над референтния показател за ЕС.
   
• Младите работници в WB6 много по-често получават социална подкрепа на работното място и в повечето държави са значително по-ангажирани с работата, която вършат. Въпреки явните предизвикателства младите работници изглеждат по-доволни и могат да се адаптират към промените на работното им място.
   
• Регионът все още е изправен пред някои ключови проблеми, един от които е организацията на работното време. Значително по-голям е делът на младите работници, които работят повече от 48 часа седмично в държавите от Западните Балкани, отколкото в ЕС.
   
• Трудът на жените клони повече към крайните стойности за качеството на работните места, отколкото този на мъжете. Някои от съществените проблеми се отнасят до интензивността на труда, като данните сочат, че младите жени работят със значително по-голяма бързина от младите мъже. Продължават да съществуват проблеми и по отношение на сегрегацията между половете на работното място, въпреки подобренията.
   

Основни констатации — Албания, Косово и Северна Македония в електронното проучване „Живот, работа и COVID-19“ от 2022 г.

• Резултатите от електронното проучване от 2022 г. показват тревожно ниски нива за психичното благосъстояние сред респондентите в тези три държави от Западните Балкани, особено в Албания и Косово. Установено е, че над половината от респондентите на възраст от 15 до 29 години са изложени на риск от депресия. Като цяло младите респонденти в тези три държави значително по-често се чувстват изключени от обществото и съобщават за значително по-слаба удовлетвореност от живота в сравнение с връстниците им от ЕС.
   
• Около половината от младите респонденти в Северна Македония се чувстват оптимисти, в сравнение с около една четвърт в Албания (25 %) и малко под една трета в Косово (31 %). От друга страна, само 6 % от младите респонденти в Северна Македония изразяват оптимизъм за бъдещето на държавата. В Албания само около една трета от младите респонденти са оптимисти за бъдещето на своята държава, а в Косово това споделят само една четвърт от младите респонденти.
   
• Делът на младите респонденти, които съобщават за напрежение по отношение на равновесието между професионалния и личния живот, е много по-висок от средния за ЕС в тези три държави, и особено в Албания и Косово. Времето, което младите респонденти посвещават на грижи за деца, също е значително повече в тези три държави от Западните Балкани, отколкото средното сред младите респонденти в ЕС.
   
• Финансовите затруднения засягат голяма част от младите респонденти, по-специално в Албания и Косово, като и в трите държави стойностите са много над средните за ЕС.
   
• Респондентите на възраст между 18 и 29 години в тези три държави по-рядко имат достъп до възможности за образование и обучение, отколкото връстниците им от ЕС.
   
• По повечето показатели данните, съобщени от младите респонденти жени в тези три държави са по-неблагоприятни от съобщените от връстниците им мъже.
   

Насоки за политиката

• Следва да бъдат разработени целенасочени мерки за активна заетост за различните групи младежи. Те изискват по-индивидуализиран и стратегически подход, съсредоточен върху ефективни политики за активизиране на младите „обезсърчени“ групи от населението, като се обръща специално внимание на допълнително уязвими групи. Гаранцията за младежта е политически ангажимент от критично значение в рамките на WB6.
   
• Държавите биха могли да обмислят въвеждането или прилагането на допълнителни политики, насочени към активизиране на младежите без висше образование.
   
• Държавите следва да се насърчават да развиват систематичен подход към професионалното ориентиране в училищата от най-ранен етап. Професионалното ориентиране следва да е в подкрепа на всички и да има функциите на превантивна мярка за намаляване на дела на отпадащите ученици, подобряване на академичните постижения и броя на завършилите образователна степен, улесняване на прехода от училище към работа и намаляване на дела на незаетите с работа, учене или обучение.
   
• Необходими са мерки както за стимулиране на работодателите да предоставят на младежите по-дългосрочна сигурна заетост, така и за укрепване на правните инструменти с цел привеждане в сила на безсрочните договори.
   
• В допълнение към мерките и стимулите следва да се засилят социалният диалог и партньорството, за да се преодолеят първопричините за младежката безработица и да се подобрят условията на заетост.
   
• Сред младежите в много от държавите от WB6 и Турция има силно предпочитание към заетост в публичния сектор, която се възприема като по-сигурна и често по-добре платена. Държавите следва да насърчават създаването на работни места и/или разширяването на възможностите за заетост в частния сектор чрез данъчни и икономически стимули.
   
• Средствата по ИПП, насочени към конкретни сектори, следва да предвиждат предоставянето на съдействие за повишаване на възнагражденията на работните места в първичния сектор (напр. в селското стопанство, минното дело, горското стопанство) и на нискоквалифицираните работни места в сектора на услугите (напр. в хотелиерството и ресторантьорството, здравеопазването, търговията на дребно) и за подобряване на достъпа на работниците до пазара, като се дава възможност на младежите да получат работа, в която да могат да прилагат своите умения и знания.
   
• Фактът, че активността сред младежите е по-ниска от тази сред общото население показва, че младите хора са по-малко склонни да работят докато трае процесът на образование и обучение. Те също така срещат трудности при намирането на работа след завършване на образованието си, за разлика от младежите в ЕС. Това може да се подобри чрез насърчаване на предлагането на работа на непълно работно време за студенти и въвеждане на нови форми на труд.
   
• Участието на младите жени на пазара на труда изисква спешно внимание. Държавите следва да се съсредоточат върху подобряването на достъпа до грижи за деца, реформирането на политиките за отпуск по майчинство и разширяване навлизането на отпуска по бащинство, с цел да се гарантира, че отговорностите за полагане на грижи са равномерно разпределени.
   
• Възможно е пандемията да е станала причина за увеличаване на броя по-скоро на неактивните отколкото на безработните млади жени. За да се избегне по-нататъшна маргинализация или обедняване на жените, е необходимо активните мерки на пазара на труда за осигуряване на равнопоставеност на половете да достигат до жените без доходи (които често не се отчитат от статистиката).
   
• Необходимо е да се подобрят услугите, които дават възможност и улесняват прехода от училище към работа. Следва да се положат повече усилия за професионалното развитие и ориентиране на младежите, които навлизат на пазара на труда.
   
• Необходими са по-интегрирани мерки в областта на заетостта и социалната политика с цел да се засили участието на пазара на труда на уязвими групи като жените, младежите в селските райони и етническите или други малцинства.
   
• Налице е силна необходимост от мерки, които да спомогнат за подобряване на психичното благосъстояние на младежите в WB6, като се обърне специално внимание на подпомагането на младите жени.
   
• В няколко от държавите е необходимо да се подобри точността и навременността на статистическите данни за заетостта.