Политическото измерение на социалното сближаване в Европа

През последните две десетилетия Европа беше подложена на редица изпитания. Финансовата криза от 2007—2008 г., която доведе до икономическа рецесия и мерки за строги икономии, беше последвана от европейската дългова криза през 2010 г., миграционната криза през 2015 г. и референдума за излизането на Обединеното кралство от ЕС през 2016 г. Неотдавна Европа беше засегната от COVID-19 — най-тежката пандемия след испанския грип, — а агресията на Русия срещу Украйна доведе до остра инфлационна криза. Освен това в момента се извършват съществени структурни промени: населението застарява с бързи темпове, а това поставя под въпрос системите ни за социална сигурност и солидарността между поколенията; бързата цифровизация изменя пазарите на труда; а последиците от глобалното затопляне вече се усещат на европейския континент. Като се вземат предвид тези предизвикателства, създателите на политики започнаха да се притесняват за социалните отношения, които сплотяват ЕС, отчасти поради неотдавнашното засилване на политическата поляризация, отслабването на социалното сближаване и увеличаването на недоволството от институциите в цяла Европа. 
 

На този фон е важно да се проучи дали хората, които предпочитат да не участват в политическия живот, са по-склонни да изразяват недоверие към институциите. Дали някои държави са по-склонни да изразяват недоволство чрез по-решителни политически дейности? Дали сплотените общества създават условия за доверие и участие? Тъй като социалното сближаване се характеризира със сплотеност, устойчивост и насоченост към общите блага, как то влияе върху участието в политическия живот? В настоящият доклад се насочва вниманието към политическите измерения на социалното сближаване и така се представя как се е развило социалното сближаване в Европа, и по-специално как участието в политическия живот е пряко свързано с легитимността на политическите институции. 
 

Контекст на политиката

Социалното сближаване е понятие, което трудно се дефинира, но се свързва със засилено социално доверие, добре действащи общности, участие в политическия живот, ангажираност и социално приобщаване. Социалното сближаване се постига чрез повишаване на социалното доверие, а това се съчетава с висок икономически просперитет, ниско неравенство и ниска степен на корупция. Политическите измерения на социалното сближаване обхващат институционалната легитимност (доколко гражданите се доверяват на институциите и ги одобряват) и участието на гражданите в политическия живот. Поради това по-силното сближаване се изразява в по-силно доверие в институциите — това е важно за пълноценното функциониране на демокрацията и следователно е от първостепенно значение за ЕС — и в политическата ангажираност на гражданите. 
 

Началото на строгите икономии след финансовата криза от 2007—2009 г. беше възприето от мнозина като провал на институциите. Това влоши възприятието на обществеността за управлението на публичните финанси от страна на политиците и тяхната почтеност. Глобализацията разклати традиционните индустрии в много европейски държави. В тази нова политическа обстановка много популисти се възползваха от увеличените миграционните потоци, отчасти породени от бежанската криза, предизвикана от конфликта в Сирия през 2015 г. 
 

Видно е, че последиците от тези кризи са различни в отделните държави — членки на ЕС. Например строгите икономии след финансовата криза от 2007—2008 г. бяха много по-тежки за някои държави, отколкото за други. Гърция, Италия, Португалия и Испания преживяха драматичен скок на безработицата сред младежите, а обратът в тази тенденция беше осуетен от последвалата дългова криза в Европа. Други, например скандинавските държави, се справиха значително по-добре. 
 

Видно е също така, че кризите са се отразили по различен начин на социалното сближаване. Икономическата рецесия от 2008 г. се различаваше от пандемията от COVID-19, тъй като бяха обвинявани различни източници и двете кризи не засегнаха едни и същи социални слоеве от населението в Европа. 
 

През последните две десетилетия в Европа се забелязва засилване на поляризацията и популизма в политиката. Тази тенденция донякъде се проявява в антисистемни нагласи, а в някои случаи — и в стремеж към авторитарно управление. Редица показатели свидетелстват за влошаване на доверието в националните институции, което обикновено е съпроводено с растящо недоволство.

Основни констатации

• През последните 20 години в Европа няма доказателства за намаляване на политическото социално сближаване. Въпреки съществуващото недоволство, през последните две десетилетия гражданите неизменно участват в демократичния процес, включително в гласуването. Изглежда, че тяхната ангажираност се повишава в условията на криза, например по време на финансовата криза през 2007 и 2008 г., дълговата криза в Европа през 2010—2012 г. и кризата, свързана с COVID-19.

• Безработицата е основен фактор за участието в политическия живот. Налице са съществени различия в Европа; например безработицата не води до по-активно участие в политическия живот в скандинавските, западносредиземноморските и централно- и източноевропейските региони, но в континентална Европа и Ирландия безработицата води до по-активно участие в политическия живот.

• Безработицата е от значение за участието в политическия живот чрез протести: колкото по-високо е нивото на безработица, толкова по-мащабни са протестите.

• Обикновено политическата ангажираност е по-засилена в районите, където населението е по-възрастно и с по-добро образование. Изненадващо е, че икономическият просперитет и равнището на миграция изглежда не играят съществена роля, с изключение на държавите от Източното Средиземноморие и Балканите, където политическата ангажираност е значително по-висока.

• От друга страна, нежеланието за гласуване се влияе предимно от безработицата. Безработните лица обикновено са по-малко склонни да гласуват, а в селските райони се наблюдава по-ниска избирателна активност.

• Участието в изборите е тясно свързано с политическата легитимност: гражданите са по-склонни да гласуват, когато имат доверие в политическите си институции.

• Налице е тенденция регионите с по-високи равнища на протести да имат и по-висока избирателна активност, което показва връзка между активното участие и поведението при гласуване. Когато има спад (дори да е лек) в броя на негласувалите, се наблюдава увеличение на протестите.

• В различните региони има разлики в недоверието към институциите. Например в скандинавските държави хората имат значително по-малко недоверие в своите институции, отколкото хората в континентална Европа. Забелязва се тенденция икономическите фактори, например икономическото развитие, да намаляват недоверието в институциите, въпреки че влиянието на безработицата е сравнително слабо.

• Съществува положителна връзка между участието в политически дейности и доверието в институциите. Ефектът на удовлетвореността от демокрацията и държавното управление върху нежеланието за гласуване е шест пъти по-голям, отколкото върху политическата ангажираност. Казано по-просто, връзката между избирателната активност и недоволството е значително по-стабилна от връзката между политическото участие и недоволството.

• Когато неудовлетвореността от институциите се повишава, расте и недоверието, и обратното. По-специално недоверието в институциите и недоволството изглежда се увеличават по време на трудности, като например по време на икономическата криза от 2008 г. и пандемията от COVID-19.

Насоки за политиката

• Запазването на заетостта и осигуряването на възможности за работа са ключови фактори. Безработицата се откроява като основна причина за намалено политическо участие, което води до недоволство от институциите. Въпреки че осигуряването на подкрепа за доходите по време на икономически сътресения е от съществено значение за незабавното облекчаване на положението, също толкова важно е да се създадат възможности за заетост.

• По време на кризи равнищата на безработица обикновено се повишават по-драстично сред младите хора. Изключително важно е създателите на политики да насочат усилията си към тази група, тъй като липсата на възможности за заетост за младите хора може да има трайни отрицателни последици за тяхната дългосрочна политическа ангажираност.

• За да осигурим възможности за заетост на младите хора по време на кризи, трябва да подобрим достъпа им до образование, за да им дадем възможност да изградят устойчивост и да се подготвят по-добре за справянето с все по-несигурното бъдеще. Също толкова важно е да се обърне по-голямо внимание на разглеждането и разработването на схеми за гарантиране на работни места.

• Създаването на положителен кръг на обратна връзка между социалното сближаване и политическото участие е от изключителна важност. Укрепването на социалното сближаване увеличава политическата ангажираност, и обратно.

• Няма унифицирана тенденция на нарастващо политическо недоволство в цяла Европа. Вместо това съществуват значителни различия между различните държави. Следователно не съществува универсален политически подход, който да е ефективен навсякъде.