Развития по отношения на неравенството в доходите и средната класа в ЕС

Javascript is disabled in your browser. Please, enable it for a better user experience.

Authors

Abstract

Настоящият доклад предоставя обстоен преглед на тенденциите в неравенството на доходите в рамките на държавите — членки на ЕС, и между тях от 2006 г. до 2021 г. Проучването също така има за цел да отговори на свързания с това въпрос дали средната класа намалява поради развитията по отношение на различията в разполагаемия доход на домакинствата. Извършен е надежден анализ, като се използва широк набор от взаимосвързани показатели, включително неравенството по отношение на доходите; равнищата на доходите в държавите членки и в рамките на разпределението на доходите; големината на средната класа; делът на националните доходи, получавани от групите с различни доходи; и равнищата на бедност и други показатели за икономическите затруднения, пред които са изправени европейските домакинства. Разглежда се и ролята на публичните политики за обясняване на някои от тези тенденции. Резултатите показват, че въпреки че неравенството на доходите е относително стабилно като цяло в държавите членки, тенденциите са много по-смесени на равнището на държавите членки, докато в повечето от тях средната класа се е свила.

Developments in income inequality and the middle class in the EU

English (2.1 MB - PDF)

Key messages

Неравенството в доходите се увеличава в около половината от държавите членки (значително в много държави членки от групата преди 2004 г.) и намалява в другата половина (по-специално в Централна и Източна Европа). Същевременно неравенството в разполагаемия доход на домакинствата остава относително стабилно като цяло в държавите-членки на ЕС, през последните 15 години.
Неравенството в доходите в целия ЕС намалява значително между 2006 и 2021 г. Това се дължи на забележителния ръст на доходите в повечето държави от Централна и Източна Европа, което доведе до силно сближаване на доходите между държавите членки.
Налице са доказателства за свиване на средната класа в почти две трети от държавите членки. Анализът обаче не показва значително общо свиване на средната класа, която обхваща между 51 % и 75 % от населението на държавите — членки на ЕС.
Делът на хората под прага на бедността се увеличава в две трети от държавите членки. Този сегмент от населението е най-силно засегнат от кризата, свързана с разходите за живот.
Социалната държава играе важна роля за смекчаване на неравенството в пазарните доходи, като го намалява средно с 42 % в различните държави. Отслабването на социалните държави допринася за нарастващото неравенство в доходите в някои държави членки.

Executive summary

Общественото мнение е, че неравенството се увеличава и че средната класа се свива. В настоящото проучване се анализират емпирични данни за период от 15 години, за да се изясни валидността на това становище. То дава цялостна картина на разликите в доходите в рамките на държавите — членки на ЕС, и между тях в периода 2006—2021 г., като обхваща широк набор от взаимосвързани показатели, обхващащи неравенството в доходите, средната класа, степента на поляризация на доходите и ролята на публичните политики в тези тенденции. В него се разглежда въздействието на Голямата рецесия и пандемията COVID-19 върху неравенството в доходите и се дава представа за въздействието на ранните етапи на кризата с разходите за живот, като се използват данни от 2022 г. за материалните затруднения, пред които са изправени европейските домакинства.

Контекст на политиката

След като беше пренебрегвано с години в политическия дебат, докато европейските пазари на труда се възстановяваха след Голямата рецесия, неравенството категорично се връща на дневен ред след пандемията от COVID-19 и последвалата криза, свързана с разходите за живот. Нарастващото неравенство и свиващата се средна класа се очертаха като опасения в обществения дискурс, тъй като тези явления застрашават сближаването на европейските общества.

По време на пандемията бяха въведени мерки за подкрепа, за да се запази заетостта и да се помогне на семействата да се справят с последиците от ограничителните мерки, главно чрез схеми за запазване на работни места (и системи за подпомагане на минималните доходи), улеснени от клаузите за дерогация от фискалните правила на ЕС.

След пандемията цените на енергията започнаха да се покачват. Ефектът на доминото тласна инфлацията постепенно нагоре, което доведе до криза на разходите за живот, принуждавайки правителствата да прилагат политики, за да помогнат на най-уязвимите домакинства да се справят с влошаващото се финансово положение.

Пазарите на труда и техните институции са основно национални, но възприемането на общоевропейски подход за наблюдение на неравенството в доходите е от решаващо значение в контекста на задълбочаването на интеграцията и разширяването на ЕС на изток от средата на първото десетилетие на нашия век.

Основни констатации

Неравенството в доходите в целия ЕС намалява значително между 2006 и 2021 г. Това се дължи изцяло на силното сближаване на доходите между държавите — членки на ЕС. Средното неравенство на доходите в държавите членки остава до голяма степен сходно.
Това сближаване се обяснява със забележителния ръст на доходите в държавите членки, присъединили се към ЕС с разширяването през 2004 г. (ЕС-13), и бавния напредък (или дори спад) в много от държавите, членуващи в Съюза отпреди 2004 г. (ЕС-14). За разлика от държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), равнищата на доходите в средиземноморските държави като цяло не успяват да се сближат с тези на държавите членки с по-високи доходи.
Стабилността на неравенството на средните доходи в отделните държави прикрива различни тенденции. Неравенството в доходите се увеличава в около половината от държавите членки, особено в няколко скандинавски и континентални държави (сред които Швеция и Дания, които преди това са били много по-егалитарни. Същевременно то намалява в малко повече от половината, главно в няколко държави от ЦИЕ и Средиземноморието (сред които Румъния, Португалия, Гърция, Полша и Хърватия, в които първоначално неравенството е било малко по-голямо).
Един от факторите, които водят до неравенство в доходите, е увеличаването на разликите в заплащането (което се наблюдава в около половината държави членки). Друг фактор е отслабващата преразпределителна роля на семейството в повечето държави. От друга страна, нарастващите нива на заетост (и активност) в повечето държави намаляват неравенството. Същото важи и за смекчаване от страна на социалната държава на неравенството в пазарните доходи (доходите на домакинствата преди да се приспаднат данъците и обезщетенията), въпреки че отслабването на социалната държава в някои страни допринася за увеличаване на неравенството.
Ръстът на равнищата на доходите в ЕС-13 в много случаи е по-съществен сред лицата с по-ниски доходи, което намалява неравенството по отношение на доходите. Най-позитивните примери са страните от ЦИЕ, въпреки че това не се отнася до всички, тъй като Голямата рецесия оказа особено силно въздействие върху балтийските държави и други държави-членки от ЕС-13 в Средиземноморския регион.
От друга страна, по-умереният ръст на доходите в ЕС-14, особено сред хората с най-ниски доходи, води до увеличаване на неравенството в доходите (и до свиване на средната класа). Това се наблюдава в скандинавските държави и в повечето континентални държави. Средиземноморските държави представляват най-мрачната картина поради продължителните последици от Голямата рецесия върху техните пазари на труда.
Съществена разлика между Голямата рецесия и пандемията от COVID-19 беше координираният политически отговор в ЕС-27 по време на пандемията, което доведе до по-умерено намаляване на равнищата на заетост и в по-малко държави, отколкото по време на Голямата рецесия, продължаващ растеж на доходите в повечето държави (макар и по-умерен, отколкото преди пандемията) и по-незначително увеличение на неравенството на доходите (въпреки нарастването му в около половината от държавите).
Социалната държава играе решаваща роля за смекчаване на ефекта от неравенството в пазарните доходи, като го намалява средно с около 42 % в държавите членки, след като се вземат предвид социалните помощи и данъците.
Големите средни класи са характерни за европейските държави, които представляват по-голямата част от населението във всички държави членки, и е признак на приобщаващите общества. Средната класа намалява в почти две трети от държавите членки. Анализът обаче не показва значително свиване на средната класа като цяло. Все по-трудно е за хората с ниско образование, младежите и безработните да се причислят към средната класа.
Делът на хората под прага на бедността (60 % от медианния доход) се увеличава в две трети от държавите членки между 2006 и 2021 г., което съответства на намаляването на размера на средната класа, отразявайки преминаване от средната класа към класата с ниски доходи в много държави.
Най-добрият показател за ранното въздействие на кризата, свързана с разходите за живот, през 2022 г. е по-високият дял на домакинствата, които не са в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли поради значителното нарастване на равнищата на цените на енергията над средната инфлация през 2022 г. Най-силно засегнати са най-нестабилните домакинства, особено хората с ниска степен на образование, младите хора, жените и хората, живеещи в домакинства с един възрастен (особено с деца).

Насоки за политиката

Един от основните инструменти, с които разполагат създателите на политики за намаляване на неравенството в доходите, е силната социална държава. Ето защо политиката за справяне с неравенството в доходите трябва да се съсредоточи върху засилване на преразпределителната роля на системите за социална закрила, особено в онези държави членки, в които отслабването на тази роля е допринесло за увеличаване на неравенството в доходите.
Силната социална държава е особено важна по време на икономически спад. В случая с пандемията от COVID-19 значителното увеличение на средствата, предназначени за социални обезщетения през 2020 г. и 2021 г., главно чрез обезщетения за безработица за финансиране на схеми за запазване на работните места, предотврати по-силно отрицателно въздействие върху европейските пазари на труда.
Създателите на политики следва да осъзнават необходимостта от достигане до групите в най-неравностойно положение при разработването на политики в областта на социалните обезщетения, тъй като много от хората с най-ниски доходи не успяват да получат достъп до обезщетенията, от които се нуждаят.
Повечето държави трябва да преструктурират системите за обезщетения, за да ги усъвършенстват. Преразпределянето на доходите в по-голям мащаб може да подобри способността на социалната държава да смекчава неравенството по отношение на пазарните доходи. Данъците върху имуществото, които са незначителни в повечето държави, биха осигурили повече средства за такова преразпределение.
Положението на хората в долната част на разпределението на приходите през последните години би трябвало да буди загриженост сред създателите на политики. Освен увеличаването на дела на хората под прага на бедността през 2021 г. в половината от държавите членки, данните за липсата на приходи за 2022 г., обхващащи ранните етапи на кризата, свързана с разходите за живот, отразяват нарастващите финансови трудности, пред които са изправени домакинствата. Тези трудности могат да бъдат облекчени чрез целенасочени политики за справяне с неравномерното въздействие на покачващите се равнища на цените сред домакинствата.

The report contains the following lists of tables and figures.

List of tables

Table 1: Multiple indicators demonstrating declining EU-wide income disparities (2007–2022)
Table 2: Income levels and income inequality have evolved differently across European regions, from the best performance in CEE countries to the most disappointing in Mediterranean countries (levels in 2007 and change over 2007–2022)
Table 3: Composition of each income class by sociodemographic characteristics, EU27, 2007 and 2022 (%)
Table A1: Summary of empirical studies estimating inequality in EU Member States during the COVID-19 pandemic
Table A2: Multiple indicators point to declining EU-wide income disparities between 2006 and 2021 (excluding Germany)
Table A3: Changes in inequality when moving from market income to household disposable income, EU Member States, yearly average data over 2007–2022 (%)

List of figures

Figure 1: EU-wide population by equivalised household disposable income in PPP euro, 2022 (%)
Figure 2: EU-wide income inequality falls (EU-wide Gini index including and excluding Germany, Gini unweighted average and unemployment rate, 2007–2022)
Figure 3: Income convergence pushes EU-wide income inequality downwards (Theil index, 2007–2022)
Figure 4: Income growth in the EU-wide bottom income quintiles outpaces that in the top quintile (changes in income levels, by quintile, EU-wide, 2007–2022)
Figure 5: Bottom EU-wide income deciles perform better in economic upturns while top deciles perform worse (changes in income over four subperiods, by decile, EU-wide, 2007–2022, %)
Figure 6: Average income levels vary greatly across EU Member States, 2022 (€)
Figure 7: Upward income convergence between EU Member States (real income in PPP-adjusted euro in 2007 and change over 2007–2022)
Figure 8: Income convergence between EU Member States is stronger in times of economic expansion (real income in PPP-adjusted euro and average yearly change over subperiods, %)
Figure 9: Income levels expanded during the pandemic, albeit more moderately than previously (changes in real income levels in three periods, EU Member States, 2019–2022, %)
Figure 10: Economic convergence explains income convergence between EU Member States (average income, GDP per capita and unemployment rate, 2007–2022, %)
Figure 11: Diverging cross-country patterns in income inequality leading to significant changes in the positioning of Member States, 2007 and 2022 (upper panel: Gini index; lower panel: ranking)
Figure 12: Differences in income inequality based on different measures of income, EU Member States, 2022 (Gini index)
Figure 13: Trajectories in the evolution of income inequality, wage inequality and employment level, EU Member States, 2007–2022
Figure 14: Change in real income level by income decile, EU Member States, 2007–2022 (%)
Figure 15: Evolution of inequality based on different measures of income, change in Gini index, EU Member States, 2007–2022 (%)
Figure 16: Wages contribute to income dynamics across EU countries (changes in real wage level by income decile, EU Member States, 2007–2022, %)
Figure 17: Rising employment and activity rates pushed inequality in annual labour earnings downwards (EU Member States, change over 2007–2022)
Figure 18: Smaller average household size reduces the redistributive role of the family (EU Member States, 2007 and 2022)
Figure 19: Changes in income inequality follow the business cycle (changes in Gini index by subperiod, EU Member States, 2007–2022, %)
Figure 20: Inequality trends are largely driven by income growth at the bottom of the income distribution (change in average income levels, by income decile across subperiods, average EU Member States, %)
Figure 21: Trends in wage levels largely explain income inequality (change in wage levels by income deciles across subperiods, average EU Member States, 2007–2022, %)
Figure 22: Growing unemployment played a role in driving income inequality during the Great Recession (change in shares of unemployed people, by income decile, average EU Member States, 2007–2021, percentage points)
Figure 23: The pandemic had a milder impact on European labour markets than the Great Recession (average yearly change in income inequality, wage inequality, real income and employment levels during the Great Recession and COVID-19 pandemic, EU Member States, %)
Figure 24: The relative position of the poorest 20% deteriorated as a result of the Great Recession (share of income, by income quintile, average EU Member States, 2007–2022)
Figure 25: Shares of income received by top and bottom income quintiles in 2022 (top panel) and changes between 2007 and 2022 (bottom panel), EU Member States
Figure 26: Palma index, 2007 and 2022, and change over time, EU Member States
Figure 27: Household market income and disposable income inequality are not closely related (Gini indices, EU Member States, 2022)
Figure 28: Reduction in income inequality after welfare state income redistribution, EU Member States, 2007–2022 (%)
Figure 29: Taxes are more progressive than benefits (shares of benefits received and taxes paid, by income decile, EU Member States’ yearly average over 2007–2022, %)
Figure 30: Progressiveness of benefit systems is mixed across the EU Member States (Share of taxes paid (upper panel) and benefits received (bottom panel), by income decile, yearly average over 2007–2022, %)
Figure 31: Pensions and income tax have the largest effect in moderating market income inequality (reduction in inequality after welfare state redistribution, by policy type, average EU Member States, %)
Figure 32: Pensions are more prevalent among high earners (shares of type of taxes (upper panel) and type of benefits (lower panel), by income decile, EU27 yearly average over 2007–2022, %)
Figure 33: The inequality-reduction role of the welfare state strengthened during the pandemic (change in income inequality after welfare state redistribution, EU Member States, %)
Figure 34: Social benefits expanded in the pandemic (change in amount spent on social benefits, by Member State (upper panel) and by type of policy (lower panel), 2020–2022, %)
Figure 35: Unemployment benefits expanded due to job retention schemes (change in amount spent on unemployment benefits and in the unemployment rate, EU Member States, 2021, %)
Figure 36: Welfare states prevented a more negative impact of the pandemic (changes in income inequality (upper panel) and income levels (lower panel), EU Member States, 2021, %)
Figure 37: The middle class constitutes a majority of the population across all Member States (sizes of income classes by household disposable income, 2022, %)
Figure 38: The middle class is much smaller before welfare state redistribution (sizes of income classes by market income, EU Member States, 2022, %)
Figure 39: Middle class size has remained stable on average across Member States (sizes of income classes, average EU Member States, 2007–2022, %)
Figure 40: The middle class shrank in most Member States (change in the size of middle class, 2007–2022)
Figure 41: The middle class tends to contract in economic downturns (change in size of middle class by subperiod, EU Member States, 2007–2022, percentage points)
Figure 42: Middle-class income levels grew similarly to those of the other classes (changes in real income levels, by income class, 2007–2022, %)
Figure 43: Trends in the share of income received by each income class are mixed (changes in the middle class’s share of income, EU Member States, 2007–2022)
Figure 44: Average cross-country patterns of income polarisation are stable (income distance, by income class, average EU Member States, %)
Figure 45: Mixed cross-country patterns in income polarisation (total (upper panel); in low- and high-income classes (middle panel); within the middle class (lower panel), EU Member States, 2007–2022)
Figure 46: Shares of people below the poverty threshold increased in most Member States, 2007 and 2022 (%)
Figure 47: Mixed cross-country patterns in the shares of people below the poverty threshold before and during the COVID-19 pandemic, EU Member States, 2020–2022 (%)
Figure 48: Households had more difficulty making ends meet in 2022 than in 2021 (shares of people in households reporting difficulty making ends meet, by Member State and income decile, %)
Figure 49: Difficulty keeping homes warm grew in 2022 (shares of people in households unable to keep the home adequately warm, by Member State and income decile, %)
Figure 50: Higher energy prices hit the most vulnerable groups hardest (shares of people in households unable to heat their home properly, EU27, 2021 and 2022, %)
Figure A1: Upward wage convergence between EU Member States (real wages in PPP-adjusted euro in 2007 and change over 2007–2022)
Figure A2: Changes in real income levels by income decile, by subperiod and EU Member State, 2007–2022 (%)
Figure A3: Changes in real wage levels by income decile, by subperiod and EU Member State, 2007–2022 (%)
Figure A4: Changes in the shares of unemployed people, by income decile, subperiod and EU Member State, 2008–2021 (percentage points)
Figure A5: Taxes (upper panel) and most social benefits (middle panel) are progressive, except pensions and sickness benefits (bottom panel) (share of benefits and taxes by income decile, EU Member States’ yearly average over 2007–2022, %)
Figure A6: Benefit systems are progressive across most Member States when pensions are excluded (shares of benefits (excluding pensions) by income decile, yearly average over 2007–2022, %)
Figure A7: Tax and benefit systems were more progressive in 2007 (shares of taxes (upper panel) and benefits (lower panel), by EU Member State and income decile, 2007, %)
Figure A8: Middle-class squeezes are more common in economic downturns (changes in size of middle class over subperiods, EU Member States, 2007–2022, percentage points)
Figure A9: Changes in real income levels by income class over subperiods, EU Member States, 2007–2022 (%)
Figure A10: It is much more difficult for households at the bottom of the income distribution to make ends meet (shares of people in households with difficulty making ends meet, by income decile, EU Member States, 2022)
Figure A11: Material deprivation advances in 2022 (shares of people experiencing material deprivation, by Member State (upper panel) and income decile (lower panel), %)
Figure A12: Shares of people living in materially deprived households, by EU Member State and income decile, 2022 (%)
Figure A13: People in the lowest-earning households are disproportionately affected by soaring energy prices (shares of people in households not able to keep their home adequately warm, by EU Member State and income decile, 2022, %)

Number of pages: 120

Reference nº: EF23034

ISBN: 978-92-897-2411-1

Catalogue nº: TJ-05-24-547-EN-N

DOI: 10.2806/477653

Permalink: eurofound.link/ef23034

Cite this publication
Eurofound (2024), Developments in income inequality and the middle class in the EU, Publications Office of the European Union, Luxembourg.