Самостоятелна заетост в ЕС — качество на работните места и новости в областта на социалната закрила

Пандемията от COVID-19 даде нов тласък на обсъжданията за достъпа на самостоятелно заетите лица до социална закрила, тъй като разкри различия в официалното и реалното осигуряване, както и в неговата целесъобразност. През 2021 г. в 19 държави членки имаше различия в официалното осигуряване за поне една група самостоятелно заети лица в най-малко една област на социалната закрила. Най-често срещаните различия са при обезщетенията за безработица (без осигуряване са 16,8 милиона души или повече от половината от около 28 милиона самостоятелно заети лица в ЕС), следвани от обезщетенията за болест (без осигуряване са 5,3 милиона души) и обезщетенията, свързани с трудови злополуки и професионални заболявания (без осигуряване са 4,2 милиона души).

Липсата на социално осигуряване беше причина самостоятелно заетите лица да понесат повече финансови загуби от наетите работници по време на пандемията. Това се случи въпреки безпрецедентните мерки, предложени от правителствата за подпомагане на доходите и разширяване на достъпа до социална закрила, включително за самостоятелно заетите лица. Това се наложи поради липсата на (или недостатъчното) осигуряване за самостоятелно заетите лица от социалноосигурителните схеми. Много от тези инициативи бяха с временен характер, но въпреки това послужиха за възобновяване на обсъжданията относно осигуряването на социална закрила за самостоятелно заетите лица. Тази дискусия набира скорост още отпреди пандемията, главно поради появата на форми на самостоятелна заетост, които имат общи характеристики със зависимата заетост, особено в платформената икономика, както и поради по-честите промени в трудовия статус и все по-често срещаното съчетаване на трудова заетост и самостоятелна заетост.

Въпреки че повечето самостоятелно заети лица се ползват с добри условия на труд, самостоятелност и добър потенциал за реализация на доходи, дебатът в политиката все по-често е съсредоточен върху най-уязвимите, и по-специално върху хората с фиктивна самостоятелна заетост.

Контекст на политиката

За преодоляване на различията в социалната закрила през 2019 г. Съветът на Европейския съюз прие препоръка относно достъпа до социална закрила за работниците и самостоятелно заетите лица. От значение е също така и предложението на Европейската комисия от декември 2021 г. за директива за подобряване на условията на труд при работата през платформи, тъй като то има за цел изясняване на трудовия статус на работещите през платформи, като установява правни критерии за разграничаване на статуса на наетите от този на самостоятелно заетите лица. Освен това през 2022 г. бяха приети насоки, в които се пояснява прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективното договаряне от еднолично самостоятелно заети лица.

Основни констатации

• Делът на самостоятелно заетите работници в ЕС не се е увеличил от началото на ХХI в., а между 2010 г. и 2022 г. е намалял от 15,4 % на 13,7 %. Това се дължи главно на спад в самостоятелната заетост сред мъжете и на дисбаланса между излизащите от пазара на труда по-възрастни самостоятелно заети работници и създаваната нова самостоятелна заетост.
• Данните от Европейското телефонно проучване на условията на труд (EWCTS) от 2021 г. показват, че 18 % от самостоятелно заетите лица, които са и работодатели, и 13 % от еднолично самостоятелно заетите лица са имали повече от едно работно място по време на пандемията.
• През 2021 г. 9 % от еднолично самостоятелно заетите лица са били зависими само от няколко малко на брой клиенти, имали са малка или не са имали никаква самостоятелност при извършването на своята стопанска дейност и следователно могат да бъдат класифицирани като икономически зависими. Вероятността еднолично самостоятелно заетите жени да са икономически зависими е повече от два пъти по-голяма от тази за мъжете.
• Данните от EWCTS потвърждават, че за зависимите самостоятелно заети лица е по-малко вероятно да могат самостоятелно да решават как и кога да изпълняват работата си. В това отношение те са в сходно положение с наетите работещи. Те са групата работещи, за които има най-малка вероятност да се обучават на работното си място, както и да считат, че работата им предлага добри перспективи за професионално развитие, и за които е най-голяма вероятността да имат напрегната работа (работни места, по отношение на които изискванията надхвърлят ресурсите).
• Данните от EWCTS показват, че според посочените отговори има два пъти по-голяма вероятност от трудности при покриването на текущите разходи за икономически зависимите самостоятелно заети лица, отколкото за наетите. Тези разлики се дължат отчасти на високия дял на самостоятелната заетост в най-засегнатите от пандемията сектори. Но те са резултат и от различията в осигуряването на социалната закрила и мерките за облекчаване на последиците от пандемията, въпреки че делът на самостоятелно заетите лица, които са се възползвали от такива мерки е висок, тъй като те доминират в тежко засегнатите сектори.
• Въвеждането на защита на доходите и разширяването на достъпа до социална закрила за самостоятелно заетите лица бяха характерни ответни мерки на правителствата във връзка с пандемията. В повечето случаи обаче критериите за допустимост бяха по-ограничителни, а равнищата на подкрепа са по-ниски от тези за наетите работници и служители. Мерките за подпомагане на доходите на самостоятелно заетите лица като цяло бяха въведени по-късно и постепенно бяха премахнати по-рано, отколкото тези за наетите. Поради това самостоятелно заетите лица по-често разчитат на лични средства или средства на членове на семейството си, или на социални помощи.
• По данни от Европейското социално проучване, сред самостоятелно заетите лица (и по-специално еднолично самостоятелно заетите) финансовата несигурност е била причина за по-голямо намаляване на удовлетвореността от живота, отколкото сред наетите лица, което е коренно противоположно на положението в периоди извън пандемията. Освен това психичното здраве се е влошило повече сред самостоятелно заетите лица.
• По отношение на здравето и благосъстоянието икономически зависимите самостоятелно заети работници са в най-неблагоприятно положение измежду самостоятелно заетите лица. Те са отговорили със стойности над средните за най-малко шест категории здравни проблеми, особено за изтощение и риск от депресия. Икономически зависимите еднолично самостоятелно заети жени са особено силно засегнати.
• За самостоятелно заетите лица няма официално (задължително) изискване за осигуряване за безработица в 11 държави членки, за болест — в 5 държави членки, и за трудова злополука — в 14 държави членки. Реалното осигуряване е ниско, тъй като много самостоятелно заети лица имат ниски или непостоянни доходи и поради това не отговарят на условията за получаване на обезщетения; ако получават такива, те често са недостатъчни поради ниските вноски.
• Опитът от пандемията спомогна в политическия дневен ред да влязат обсъждания за включването на повече самостоятелно заети лица в системите за социална закрила. През последните шест години девет държави разшириха осигуряването на определени обезщетения за (по-широка група) самостоятелно заети лица; още шест държави планират такива мерки.
• Достъпът до социална закрила се подобри и от промените в критериите, използвани за определяне на трудовия статус на самостоятелно заетите лица. В някои държави вече се прилага категорията „трети работници“ за лицата, чийто трудов статус е между трудовата заетост и самостоятелната заетост. В други чрез законодателни промени и съдебна практика се променят критериите за разграничаване на статуса на наетите от този на самостоятелно заетите лица, често в контекста на работата през платформи.

Насоки за политиката

• Характерно за някои самостоятелно заети лица са ниските и непостоянни доходи и високата финансова несигурност, често в съчетание с лоши условия на труд и перспективи. За тези работещи е необходима адекватна мрежа за сигурност, която да смекчи рисковете, свързани със самостоятелната заетост. Това може да изисква здрава и устойчива система (отчасти) основана на вноски, която да отчита специфичния характер на самостоятелната заетост.
• Границите между самостоятелна заетост и трудовата заетост се размиват. Много от самостоятелно заетите работници, и по-специално тези, които са зависими от един-единствен или от ограничен брой клиенти и чиято самостоятелност и възможности при определянето на цените са ограничени, са в положение, сходно с това при наемния труд. Тази тенденция, засилвана от ръста на работата през платформи, означава, че е необходимо да се изяснят критериите за определяне на трудовия статус. Необходимо е да се премахнат възможностите за злоупотреба със статуса в самостоятелната заетост, като се намерят решения за фиктивната самостоятелна заетост.
• Държавите членки вече започват да разширяват достъпа до социална закрила за самостоятелно заетите лица. Продължава обаче да има различия между отделните групи самостоятелно заети работници и между самостоятелно заетите и наетите лица. Необходимо е да бъдат намерени решения за това, за да се гарантира не само официално, но и реално и адекватно осигуряване, като същевременно се избягват демотивиращите фактори за създаването на висококачествена самостоятелна заетост. По-голямата прозрачност и облекченията също биха могли да увеличат дела на започващите такава дейност.
• От опита с пандемията следва да се извлекат поуки за подобряване на системите за социална закрила и за планиране на евентуални бъдещи извънредни мерки за подпомагане на доходите. Това включва колко важно е критериите за допустимост да са подходящи, да се премахнат пречките при отпускането на средствата, мерките за подкрепа да се приложат рано и да се повиши достатъчно повишаване осведомеността и прозрачността.