Премини към основното съдържание
Abstract

Осигуряването на по-голяма социална закрила за самостоятелно заетите лица е предмет на широки политически обсъждания през последните години. През 2019 г. Съветът на Европейския съюз прие препоръка относно достъпа до социална закрила за работниците и самостоятелно заетите лица. Внезапното намаляване на доходите по време на пандемията от COVID-19 разкри уязвимостта на много самостоятелно заети. Използвайки данни от Европейското телефонно проучване на условията на труд, настоящият доклад изследва условията на труд на различни групи самостоятелно заети лица. В него се анализират мерките, които се вземат от държавите — членки на ЕС, за подобряване на закрилата за самостоятелно заетите лица срещу рисковете от безработица, трудови злополуки и заболяване, и се представят извлечените поуки от мерките, приложени по време на пандемията.

Key messages

  • Границите между самостоятелна заетост и трудова заетост се размиват, като някои самостоятелно заети лица се оказват в положение, близко до трудовата заетост Тази тенденция изтъква колко е важно да бъдат изяснени критериите за определяне на статуса в заетостта , за да се намерят решения за фиктивната самостоятелна заетост и да се премахнат всякакви възможности за злоупотреба с трудовия статус на самостоятелно заетите, особено с увеличаващото се разнообразие на самостоятелната заетост в резултат на ръста на работата през платформи, възлагането на външни изпълнители и работата по проекти.
  • Данните от проучванията потвърждават, че за икономически зависимите самостоятелно заети лица е по-малко вероятно да могат самостоятелно да решават как и кога да изпълняват работата си и те често са в сходно положение с наетите работници . Те са групата работещи, за които има най-малка вероятност да се обучават на работното си място, както и да считат, че работата им предлага добри перспективи за професионално развитие, и за които е най-голяма вероятността да имат напрегната работа (работни места, по отношение на които изискванията надхвърлят ресурсите).
  • Констатациите показват, че за икономически зависимите самостоятелно заети лица има два пъти по-голяма вероятност да срещат затруднения при покриването на текущите им разходи отколкото за наетите и е по-вероятно да страдат от здравни проблеми по време на пандемията.Тези разлики се дължат отчасти на високия дял на самостоятелно заетите в отраслите, които са най-силно засегнати от правителствените мерки, насочени към ограничаване на разпространението на вируса, но също така и на разликите в осигуряването на социалната закрила и критериите за допустимост, нивото и продължителността на мерките за подпомагане по време на пандемията. Жените доминират в този вид самостоятелна заетост.
  • Държавите членки вече започват да разширяват достъпа на самостоятелно заетите лица до социална закрила, но въпреки това продължават да съществуват различия между отделните групи самостоятелно заети и между самостоятелно заетите и наетите лица . За да се преодолеят различията в социалната закрила, ще бъде от решаващо значение те да се анализират и да се разшири официалният, както и реалният достъп и адекватното осигуряване на подкрепата, като същевременно се избягват демотивиращите фактори за създаването на висококачествена самостоятелна заетост.
  • Пандемията от COVID-19 може да предостави ценни поуки за подобряване на системите за социална закрила и планиране на евентуални бъдещи извънредни мерки за подпомагане на доходите . Сред тези поуки са важността от приемането на подходящи критерии за допустимост, премахването на пречките при отпускането на средствата, осигуряването на ранно прилагане на мерките за подпомагане и осигуряването на достатъчна информираност и прозрачност.

Executive summary

Пандемията от COVID-19 даде нов тласък на обсъжданията за достъпа на самостоятелно заетите лица до социална закрила, тъй като разкри различия в официалното и реалното осигуряване, както и в неговата целесъобразност. През 2021 г. в 19 държави членки имаше различия в официалното осигуряване за поне една група самостоятелно заети лица в най-малко една област на социалната закрила. Най-често срещаните различия са при обезщетенията за безработица (без осигуряване са 16,8 милиона души или повече от половината от около 28 милиона самостоятелно заети лица в ЕС), следвани от обезщетенията за болест (без осигуряване са 5,3 милиона души) и обезщетенията, свързани с трудови злополуки и професионални заболявания (без осигуряване са 4,2 милиона души).

 

Липсата на социално осигуряване беше причина самостоятелно заетите лица да понесат повече финансови загуби от наетите работници по време на пандемията. Това се случи въпреки безпрецедентните мерки, предложени от правителствата за подпомагане на доходите и разширяване на достъпа до социална закрила, включително за самостоятелно заетите лица. Това се наложи поради липсата на (или недостатъчното) осигуряване за самостоятелно заетите лица от социалноосигурителните схеми. Много от тези инициативи бяха с временен характер, но въпреки това послужиха за възобновяване на обсъжданията относно осигуряването на социална закрила за самостоятелно заетите лица. Тази дискусия набира скорост още отпреди пандемията, главно поради появата на форми на самостоятелна заетост, които имат общи характеристики със зависимата заетост, особено в платформената икономика, както и поради по-честите промени в трудовия статус и все по-често срещаното съчетаване на трудова заетост и самостоятелна заетост.

 

Въпреки че повечето самостоятелно заети лица се ползват с добри условия на труд, самостоятелност и добър потенциал за реализация на доходи, дебатът в политиката все по-често е съсредоточен върху най-уязвимите, и по-специално върху хората с фиктивна самостоятелна заетост.

 

Контекст на политиката

За преодоляване на различията в социалната закрила през 2019 г. Съветът на Европейския съюз прие препоръка относно достъпа до социална закрила за работниците и самостоятелно заетите лица. От значение е също така и предложението на Европейската комисия от декември 2021 г. за директива за подобряване на условията на труд при работата през платформи, тъй като то има за цел изясняване на трудовия статус на работещите през платформи, като установява правни критерии за разграничаване на статуса на наетите от този на самостоятелно заетите лица. Освен това през 2022 г. бяха приети насоки, в които се пояснява прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективното договаряне от еднолично самостоятелно заети лица.

 

Основни констатации

  • Делът на самостоятелно заетите работници в ЕС не се е увеличил от началото на ХХI в., а между 2010 г. и 2022 г. е намалял от 15,4 % на 13,7 %. Това се дължи главно на спад в самостоятелната заетост сред мъжете и на дисбаланса между излизащите от пазара на труда по-възрастни самостоятелно заети работници и създаваната нова самостоятелна заетост.
  • Данните от Европейското телефонно проучване на условията на труд (EWCTS) от 2021 г. показват, че 18 % от самостоятелно заетите лица, които са и работодатели, и 13 % от еднолично самостоятелно заетите лица са имали повече от едно работно място по време на пандемията.
  • През 2021 г. 9 % от еднолично самостоятелно заетите лица са били зависими само от няколко малко на брой клиенти, имали са малка или не са имали никаква самостоятелност при извършването на своята стопанска дейност и следователно могат да бъдат класифицирани като икономически зависими. Вероятността еднолично самостоятелно заетите жени да са икономически зависими е повече от два пъти по-голяма от тази за мъжете.
  • Данните от EWCTS потвърждават, че за зависимите самостоятелно заети лица е по-малко вероятно да могат самостоятелно да решават как и кога да изпълняват работата си. В това отношение те са в сходно положение с наетите работещи. Те са групата работещи, за които има най-малка вероятност да се обучават на работното си място, както и да считат, че работата им предлага добри перспективи за професионално развитие, и за които е най-голяма вероятността да имат напрегната работа (работни места, по отношение на които изискванията надхвърлят ресурсите).
  • Данните от EWCTS показват, че според посочените отговори има два пъти по-голяма вероятност от трудности при покриването на текущите разходи за икономически зависимите самостоятелно заети лица, отколкото за наетите. Тези разлики се дължат отчасти на високия дял на самостоятелната заетост в най-засегнатите от пандемията сектори. Но те са резултат и от различията в осигуряването на социалната закрила и мерките за облекчаване на последиците от пандемията, въпреки че делът на самостоятелно заетите лица, които са се възползвали от такива мерки е висок, тъй като те доминират в тежко засегнатите сектори.
  • Въвеждането на защита на доходите и разширяването на достъпа до социална закрила за самостоятелно заетите лица бяха характерни ответни мерки на правителствата във връзка с пандемията. В повечето случаи обаче критериите за допустимост бяха по-ограничителни, а равнищата на подкрепа са по-ниски от тези за наетите работници и служители. Мерките за подпомагане на доходите на самостоятелно заетите лица като цяло бяха въведени по-късно и постепенно бяха премахнати по-рано, отколкото тези за наетите. Поради това самостоятелно заетите лица по-често разчитат на лични средства или средства на членове на семейството си, или на социални помощи.
  • По данни от Европейското социално проучване, сред самостоятелно заетите лица (и по-специално еднолично самостоятелно заетите) финансовата несигурност е била причина за по-голямо намаляване на удовлетвореността от живота, отколкото сред наетите лица, което е коренно противоположно на положението в периоди извън пандемията. Освен това психичното здраве се е влошило повече сред самостоятелно заетите лица.
  • По отношение на здравето и благосъстоянието икономически зависимите самостоятелно заети работници са в най-неблагоприятно положение измежду самостоятелно заетите лица. Те са отговорили със стойности над средните за най-малко шест категории здравни проблеми, особено за изтощение и риск от депресия. Икономически зависимите еднолично самостоятелно заети жени са особено силно засегнати.
  • За самостоятелно заетите лица няма официално (задължително) изискване за осигуряване за безработица в 11 държави членки, за болест — в 5 държави членки, и за трудова злополука — в 14 държави членки. Реалното осигуряване е ниско, тъй като много самостоятелно заети лица имат ниски или непостоянни доходи и поради това не отговарят на условията за получаване на обезщетения; ако получават такива, те често са недостатъчни поради ниските вноски.
  • Опитът от пандемията спомогна в политическия дневен ред да влязат обсъждания за включването на повече самостоятелно заети лица в системите за социална закрила. През последните шест години девет държави разшириха осигуряването на определени обезщетения за (по-широка група) самостоятелно заети лица; още шест държави планират такива мерки.
  • Достъпът до социална закрила се подобри и от промените в критериите, използвани за определяне на трудовия статус на самостоятелно заетите лица. В някои държави вече се прилага категорията „трети работници“ за лицата, чийто трудов статус е между трудовата заетост и самостоятелната заетост. В други чрез законодателни промени и съдебна практика се променят критериите за разграничаване на статуса на наетите от този на самостоятелно заетите лица, често в контекста на работата през платформи.

 

Насоки за политиката

  • Характерно за някои самостоятелно заети лица са ниските и непостоянни доходи и високата финансова несигурност, често в съчетание с лоши условия на труд и перспективи. За тези работещи е необходима адекватна мрежа за сигурност, която да смекчи рисковете, свързани със самостоятелната заетост. Това може да изисква здрава и устойчива система (отчасти) основана на вноски, която да отчита специфичния характер на самостоятелната заетост.
  • Границите между самостоятелна заетост и трудовата заетост се размиват. Много от самостоятелно заетите работници, и по-специално тези, които са зависими от един-единствен или от ограничен брой клиенти и чиято самостоятелност и възможности при определянето на цените са ограничени, са в положение, сходно с това при наемния труд. Тази тенденция, засилвана от ръста на работата през платформи, означава, че е необходимо да се изяснят критериите за определяне на трудовия статус. Необходимо е да се премахнат възможностите за злоупотреба със статуса в самостоятелната заетост, като се намерят решения за фиктивната самостоятелна заетост.
  • Държавите членки вече започват да разширяват достъпа до социална закрила за самостоятелно заетите лица. Продължава обаче да има различия между отделните групи самостоятелно заети работници и между самостоятелно заетите и наетите лица. Необходимо е да бъдат намерени решения за това, за да се гарантира не само официално, но и реално и адекватно осигуряване, като същевременно се избягват демотивиращите фактори за създаването на висококачествена самостоятелна заетост. По-голямата прозрачност и облекченията също биха могли да увеличат дела на започващите такава дейност.
  • От опита с пандемията следва да се извлекат поуки за подобряване на системите за социална закрила и за планиране на евентуални бъдещи извънредни мерки за подпомагане на доходите. Това включва колко важно е критериите за допустимост да са подходящи, да се премахнат пречките при отпускането на средствата, мерките за подкрепа да се приложат рано и да се повиши достатъчно повишаване осведомеността и прозрачността.

The report contains the following lists of tables and figures.

List of tables

  • Table 1: Workforce by gender and employment status, EU27, 2021 (%)
  • Table 2: Sociodemographic characteristics by type of self-employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Table 3: Sectors and occupations by type of self-employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Table 4: Preferences regarding working hours by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Table 5: Dimensions of job quality and corresponding job demands and job resources
  • Table 6: Job task demands and resources by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Table 7: Working time arrangements demands and resources by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Table 8: Job prospects demands and resources by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Table 9: Intrinsic job features resources by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Table 10: Financial sustainability indicators by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Table 11: Health problems reported by workers, by type of employment, EU27, 2021 (percentage point difference from average of all workers)
  • Table 12: Income replacement rates for employees and the self-employed, by Member State
  • Table 13: Member States implementing other support measures for the self-employed
  • Table 14: Overview of access to three branches of social insurance, EU27, status autumn 2022
  • Table 15: Changes in social protection coverage for the self-employed, 2017–2023, by Member State
  • Table A1: Income support measures for the self-employed during the COVID-19 pandemic
  • Table A2: Correspondents who contributed to this study

List of figures

  • Figure 1: Proportion of self-employed workers among employed people aged 15–74, EU27, 2010–2022 (%)
  • Figure 2: Proportion of self-employed workers with employees among employed people aged 15–74, EU27, 2010–2022 (%)
  • Figure 3: Change in self-employment by age group, EU27, 2010–2022 (percentage points)
  • Figure 4: Proportion of self-employed workers in the employed labour force aged 15–74, EU27, 2010 and 2022, (%), and change between 2010 and 2022 (percentage points)
  • Figure 5: Proportion of self-employed workers in the employed labour force aged 15–74, EU27, 2022, by economic sector (%), and change between 2010 and 2022 (percentage points)
  • Figure 6: Indexed developments in self-employment, by sector, EU27, 2010–2022 (2010 = 100)
  • Figure 7: Proportion of self-employed workers and change in absolute numbers, by occupation, EU27, 2012–2022 (%)
  • Figure 8: Levels of formal educational attainment of self-employed people, EU27, 2010–2022 (%)
  • Figure 9: Self-employed people’s responses to ‘I find it hard bearing the responsibility of running my business’ and ‘I make the most important decisions on how the business is run’, EU27, 2021 (% of respondents)
  • Figure 10: Indicators characterising the nature of self-employment, EU27, 2021 (% of respondents agreeing)
  • Figure 11: Solo self-employed workers by dependence status, EU27, 2021 (% of entire workforce)
  • Figure 12: Tasks and roles by type of self-employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Figure 13: Working hours by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Figure 14: Locations where workers always or often worked in previous 12 months by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Figure 15: Distribution of employees and groups of self-employed workers across COVID groups, EU27, 2021 (% of workers)
  • Figure 16: Degree of influence over important work decisions by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Figure 17: Job quality index by type of employment and gender, EU27, 2021 (% of workers)
  • Figure 18: Self-employed workers’ positions on the job quality index by ability to make ends meet, EU27, 2021 (% of workers)
  • Figure 19: Engagement indicators by type of employment, EU27, 2021 (% of workers)
  • Figure 20: WHO-5 Well-being Index scores by type of employment and gender (mean with confidence intervals)
  • Figure 21: At-risk-of-poverty rates after social transfers among the self-employed and employees, EU27 and Member States (change in percentage points between 2019 and 2021)
  • Figure 22: Minimum income or turnover loss required to access self-employment income support schemes during the early phase of pandemic (first half of 2020) (%)
  • Figure 23: Categorisation of income replacement schemes for the self-employed, by Member State
  • Figure 24: Duration of income support schemes for employees and the self-employed, by Member State (months)
  • Figure 25: Importance of improving social protection for the self-employed in the policy debate by Member State, EU27, 2023
  • Figure 26: Digital platform workers’ social insurance coverage by source of insurance and risk covered, selected European countries, 2022 (%)
  • Figure 27: Voluntary and legal initiatives regulating platform work by Member State, EU27, 2023
Number of pages
86
Reference nº
EF23004
ISBN
978-92-897-2371-8
Catalogue nº
TJ-02-23-116-EN-N
DOI
10.2806/350964
Permalink

Cite this publication

Disclaimer

When freely submitting your request, you are consenting Eurofound in handling your personal data to reply to you. Your request will be handled in accordance with the provisions of Regulation (EU) 2018/1725 of the European Parliament and of the Council of 23 October 2018 on the protection of natural persons with regard to the processing of personal data by the Union institutions, bodies, offices and agencies and on the free movement of such data. More information, please read the Data Protection Notice.