Влияние на изменението на климата върху качеството на работните места

Изменението на климата ще има силно отражение не само върху условията на живот, но и върху пазарите на труда, условията на труд и качеството на работните места в Европа. За да се разберат последиците от изменението на климата за трудовия живот, е важно да се прави разграничение между неговото пряко въздействие и въздействието на политиките в областта на изменението на климата.
 

Настоящият доклад има за цел да допринесе за обсъжданията, като разглежда изследванията и дебатите на национално равнище относно въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху качеството на работните места, и по-специално в професиите, които вероятно ще бъдат засегнати от екологизирането.
 

Контекст на политиката

Политиките на ЕС в областта на изменението на климата не са нови, но политическите амбиции и политиките за смекчаване на последиците, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове, значително се засилиха и се съчетават с финансови инвестиции в подкрепа на стратегия за екологичен преход и растеж. Европейският съюз се ангажира с редица цели и свързани с тях политически мерки в рамките на Европейския зелен пакт, приет през 2019 г. Стремежът е ЕС да се превърне в съвременна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика въз основа на обвързващата цел за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. Като междинна стъпка ЕС повиши амбицията си за 2030 г. в областта на климата, като пое ангажимент за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г. в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“. За да се приведе законодателството в съответствие с тези амбиции, през юли 2021 г. влезе в сила нов Европейски закон за климата. Регламентът затвърждава целите за намаляване на емисиите за сградите, транспорта, селското стопанство, управлението на отпадъците и малките и средните предприятия и определя изисквания за преструктуриране на автомобилната промишленост и енергийния сектор, така че да бъдат постигнати, наред с другото, целите в областта на климата. В Европейския зелен пакт ще бъдат вложени една трета от инвестициите в размер на 1,8 трилиона евро от пакета за възстановяване NextGenerationEU.
 

В подкрепа на целта на Европейския зелен пакт да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен, през 2020 г. Европейската комисия въведе механизма за справедлив преход. Неговата цел е да бъдат подпомогнати регионите и лицата, които са най-засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата, като между 2021 г. и 2027 г. ще бъде отпусната финансова помощ в размер на 19,2 млрд. евро за политически интервенции в подкрепа на заетостта и диверсификацията на местната икономика. Европейската комисия подчерта значението на социалния диалог при разработването и прилагането на тези мерки.
 

Предвид огромното въздействие на изменението на климата и политиката в областта на изменението на климата върху обществото, икономиката и пазара на труда, свързаните с това съображения все по-често се включват и в други политики на ЕС, като например индустриалната политика, научноизследователските рамки, стратегиите в областта на образованието и уменията и реално в Европейския стълб на социалните права, който има ключова роля за подпомагане на прехода чрез образование, заетост и безопасна и здравословна работна среда.
 

Основни констатации

• Последиците от изменението на климата като повишаващите се температури, увеличеното замърсяване на въздуха и по-голямата честота на екстремните метеорологични явления, имат доказуемо отрицателно въздействие върху качеството на работните места и производителността на работещите. Те правят труда по-усилен. Особено изложени на риск са работниците, които са дълго време на открито (например в селското стопанство, рибарството, горското стопанство, градинарството, строителството и туризма) и тези, които работят с машини, отделящи топлина. Работещите в службите за спешно реагиране също са пряко засегнати от неблагоприятни метеорологични явления като горски пожари и наводнения.
   
• В тези сектори преобладават мъже и голям брой сезонни работници, работници мигранти и самостоятелно заети лица, които обикновено не разполагат със законоустановена закрила и често сред тях равнищата на синдикална организация и представителство на работното място са по-ниски.
   
• Много от тези сектори са изправени също така пред промени, тъй като е необходимо методите на работа да бъдат адаптирани, което може да намали сигурността на работното място и да налага обучение, преквалификация или преминаване на друга работа.
   
• Очаква се политиките в областта на изменението на климата (и по-специално политиките за смекчаване на последиците) да допринесат за промени в отраслите и трудовата среда, особено в секторите, които генерират най-много емисии на парникови газове. Анализът на данните от Европейското телефонно проучване на условията на труд потвърждава, че голям дял от работната сила в тези сектори има професии, които вероятно ще бъдат засегнати от екологичния преход. Като цяло 40 % от работещите в ЕС са със занятие, което ще бъде пряко засегнато от прехода към зелена икономика.
   
• По отношение на качеството на работните места, тези от тях, които вероятно ще бъдат по-търсени (растениевъди, дърводелци и монтажници на изолационни материали) обикновено са свързани със завишени изисквания на трудовите условия (като физически рискове и физическо здраве), като същевременно не разполагат с ресурси в работата (като социална подкрепа, автономност и достъп до обучение). При новите и нововъзникващите работни места (например снабдители, оперативни ръководители по планиране на политики и инженери по отпадъчни води) се наблюдава най-положителен баланс между трудовите изисквания и ресурсите, а по-квалифицираните работни места (ръководители в строителството, метеоролози и електроинженери и техници) в по-голяма степен отговарят на средното европейско качество за работно място.
   
• Балансът на промените в трудовата среда, в резултат на които са необходими нови професионални профили, завишени трудови изисквания или нови умения, е различен в различните отрасли. Последиците за качеството на работните места ще се определят не само от точния профил на задачите на отделните работни места (включително изложеността на рискове, свързани с изменението на климата) и от практиките на работното място, но и от предприетите мерки за справяне с последиците от изменението на климата и от начина, по който се осъществява екологичният преход на всички равнища.
   
• Докато в екологизираните професии се влагат усилия за учене през целия живот, които да подпомогнат прехода, дружествата също се ангажират с действия и трудови практики в подкрепа на декарбонизацията. Участието на работещите в разработването и прилагането на тези практики може да съдейства за повишаване на качеството на работните места.
   

Насоки за политиката

• Изследванията на влиянието на изменението на климата върху работещите и работните места все още са спорадични. Необходими са повече познания и решения за намаляване на рисковете за работещите.
   
• В ЕС няма равнопоставеност по отношение на защитата на работниците от рискове, пряко свързани с изменението на климата. Националните разпоредби относно работата при високи температури се различават значително.
   
• Процесите на декарбонизация оказват влияние върху много отрасли, не само върху производството на енергия и тежката промишленост. Работещите в най-засегнатите сектори следва да получат приоритетна подкрепа за осъвременяване на уменията и при преминаване на друго работното място. Освен това е необходим по-задълбочен анализ на последиците за други сектори, както и предоставяне на подкрепа за тези дружества и техните служители.
   
• Следва да се обърне повече внимание на последиците за качеството на работните места от екологичния преход и са необходими по-систематични научни изследвания. Необходимо е наблюдение на качеството на екологизираните работни места и на тези, които са най-изложени на рискове, свързани с изменението на климата (често това са едни и същи работни места), тъй като изменението на климата е динамичен процес. Мерките на политиката следва да имат за цел изравняване на качеството на работните места.
   
• От решаващо значение ще бъде разработването съвместно със социалните партньори на промишлени стратегии и свързаното с тях прогнозиране на уменията и проектиране на подходящо обучение, особено ако трябва да се предотврати ограничаването на напредъка към декарбонизация поради недостиг на умения и работна ръка.