Взаимодействие човек-робот: Какви промени настъпват на работното място?

Усъвършенстваните роботизирани системи и приложения променят функционирането на работните места. Те преобразуват начина, по който се извършва работата, което често води до изменения в бизнес моделите и до предефиниране на ролите, задачите и методите на работа. Изкуственият интелект (ИИ) изигра ключова роля за усъвършенстването на тези системи, като им предостави по-големи възможности, функционалности и гъвкавост, отколкото по-конвенционалните роботи. ИИ също така улесни безпроблемното сътрудничество и взаимодействие между хората и роботите в различни отрасли. Това е показано най-добре от съвместните роботизирани приложения, чрез които изкуственият интелект позволява по-тясно взаимодействие между работещите и роботите в споделените работни пространства.
 

Тъй като усъвършенстваните роботи стават все по-сложни и разпространени в съвременната работна среда, осведомеността за начина, по който работниците и роботите си взаимодействат, и за последиците за организацията на работата и условията на труд е от решаващо значение за успешното интегриране на роботите на работното място. Промените, предизвикани от автономните или полуавтономните усъвършенствани роботи, изискват внимателно обмисляне и проактивно управление, за да се гарантира положителното им въздействие върху предприятията и работниците.
 

Въз основа на данни от проучвания и разглеждане на конкретни случаи, анализиращи усъвършенствани роботизирани системи и приложения за автоматизиране на задачите, настоящият доклад допринася за политическия дебат относно автоматизацията на работата, като поставя акцент върху новите форми на взаимодействие между работниците и роботите и промените в организацията на труда и условията на труд, които те налагат.
 

Контекст на политиката

За разлика от конвенционалните роботи, които обикновено са поставени в клетки и са разположени на безопасно разстояние от хората, при усъвършенстваните роботи, оборудвани със сензори и подобрени функционалности, е гарантирана по-голяма безопасност, когато те са в близост до хората. Те подпомагат по-тясното взаимодействие между човека и роботиката и сътрудничество, което се характеризира с общи цели и по-синхронизирани задачи. Въпреки тези предимства формите на взаимодействие, произтичащи от използването на все по-усъвършенствани роботизирани системи, особено тези с вградени възможности за изкуствен интелект, могат да създадат нови политически и регулаторни предизвикателства. Понятието „насоченост към човека“ е по-важно от всякога за гарантиране на безопасно и ефективно взаимодействие между хората и роботите.
 

Като част от цифровата стратегия на ЕС, в няколко политически инициативи за ИИ се набляга на ориентирания към човека подход при разработването и използването на технологиите. В контекста на усъвършенстваната роботика това включва гарантиране, че системите се проектират и внедряват по начин, който зачита ценностите на човека и основните права. Освен това Европейската комисия предприе стъпки за решаване на въпросите, свързани с отговорността и отчетността, произтичащи от използването на ИИ, като предложи преразгледана директива относно отговорността за продуктите и директива за гражданската отговорност в областта на ИИ.
 

Безопасността е друг важен проблем при взаимодействието човек-робот. С приемането през 2023 г. на новия Европейски регламент относно машините (Регламент (ЕС) 2023/1230) ЕС се стреми да актуализира изискванията за безопасност на машините (и свързаните с тях продукти) на пазара на ЕС. В този регламент се отчита, че рисковете за безопасността надхвърлят рамките на физическото увреждане и се простират до психологически стрес. Въпреки това основният правен инструмент, уреждащ въпросите, свързани с безопасните и здравословни условия на труд (БЗР), остава Рамковата директива за здравословни и безопасни условия на труд (89/391/ЕИО).
 

Други ключови предизвикателства, произтичащи от взаимодействието с усъвършенствани роботи, са свързани с изискванията по отношение на уменията. От известно време ЕС признава въздействието на технологичния напредък върху пазара на труда и уменията, от които се нуждае работната сила. В това отношение основна политическа инициатива е Европейската програма за умения за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и устойчивост. Програмата включва няколко действия, насочени към повишаване на квалификацията и преквалификацията, за да се гарантира, че хората притежават уменията, необходими за настоящите и бъдещите пазари на труда.
 

Основни констатации

• Възприемането на роботизираните технологии се влияе от външни и вътрешни фактори. Според данните, събрани от проучването на Евростат относно използването на информационни и комуникационни технологии в предприятията, високите разходи за труд и трудностите при набирането на персонал заемат видно място като причини за инвестиране в роботи. Повишената конкурентоспособност и увеличаването на производителността са ключови вътрешни фактори.
   
• Промишлените и сервизните роботи са най-разпространени сред големите предприятия. През 2022 г. приблизително 1 от 5 големи дружества в ЕС са използвали промишлени роботи (за заваряване, лазерно рязане и др.), докато само 1 от 10 са използвали служебни роботи (за наблюдение, транспорт и др.). Степента на внедряване сред малките и средните предприятия е значително по-ниска, главно поради значителните капиталови инвестиции, необходими за прилагането на роботизирани технологии, и икономиите от мащаба, необходими за пълното използване на произтичащото от това повишаване на ефективността.
   
• Когато оценяват рисковете, свързани с взаимодействията човек—робот, предприятията обикновено се съсредоточават върху физическата безопасност, но пренебрегват психосоциалните последици. По-голямото включване на работниците в проектирането и внедряването на роботизирани технологии може да помогне за намаляване на някои стресови фактори, особено несигурностите, възникващи в първоначалните етапи на въвеждане на технологиите. Участието на работниците често е необходимо, за да се адаптират или персонализират системите или приложенията за оперативната среда.
   
• При интегрирането на роботизирани решения на работното място, както и при наблягането на безопасното използване на технологиите, програмите за управление на промените могат да помогнат за преодоляване на несигурността, да повишат устойчивостта на работниците в условията на промяна и да им позволят да се адаптират към новите работни процедури. В повечето предприятия работата с авангардно оборудване не изисква специфични квалификации или сертификати. Въпреки това въвеждането на роботизирани системи изискваше нови цифрови, аналитични и социални умения в някои предприятия в определени сектори (напр. производството) или определени професии (напр. ръководители и надзорници).
   
• Въпреки че данните от проучване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа показват, че взаимодействието човек — робот е свързано с увеличена интензивност на работата, засилен надзор, влошаване на социалната среда и намалена автономност, данните от проучвания на конкретни случаи сочат, че отрицателните резултати произтичат по-скоро от организационни фактори и управленски решения, отколкото от самата технология.
   

Насоки за политиката

• Роботизираните технологии, особено когато използват изкуствен интелект, имат потенциал да повишат производителността, безопасността на работното място, да облекчат монотонността на задачите, да намалят физическото натоварване и да направят работата по-ангажираща и удовлетворяваща. Реализирането на тези предимства обаче изисква работниците да бъдат третирани като съавтори на технологични решения, а не като разход, който трябва да бъде сведен до минимум. Политическите действия са от съществено значение за насърчаване на насочено към човека проектиране, включително кампании за повишаване на осведомеността, публични стимули за научноизследователска и развойна дейност с насоченост към човека и разработване на указания за етичност и съобразяване с хората при такова проектиране.
   
• Социалните партньори могат да играят решаваща роля в оформянето на политики, които отдават приоритет на насочени към човека ценности и включват основани на участието подходи към проектирането и внедряването на технологии на работните места. Рамковото споразумение на европейските социални партньори за цифровизацията до 2020 г. е важен инструмент за координиране на усилията и насърчаване на ориентираността към човека във връзка с роботиката.
   
• Непрекъснатите усилия следва да бъдат насочени към подкрепа на инициативи за обучение, които отдават приоритет на развитието на умения, свързани със сътрудничеството човек—робот, включително цифровата грамотност и адаптивността и устойчивостта на фона на автоматизацията. Също толкова важно е да се гарантира ефективното прилагане на принцип 10 от Европейския стълб на социалните права (относно здравето и безопасността) и стратегическата рамка на ЕС за БЗР.